Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 94

— Пълен напред! — викна той в рупора и сам пое руля. Разстоянието между двата кораба, насочени право един срещу друг, бързо се скъсяваше и копията, наречени джетило, заудряха по покритите с метални пластини стени на „Дредноут“, след което падаха във водата, без да нанесат никакви поражения. Видът на приближаващия малко тантурест и подобен на бръмбар „Дредноут“ явно притесни вражеския капитан; той, изглежда, си даде сметка, че при един сблъсък с тази скорост собственият му кораб доста ще пострада, защото внезапно го отклони встрани. Джейсън изви руля, за да го последва, и държеше носа насочен към противниковия съд.

— Дръжте се здраво, ще ударим! — извика той на своите, когато носът във форма на дракон мина покрай тях и зад борда се мернаха уплашени лица.

В следващия миг здраво укрепеният нос на „Дредноут“ с трясък се заби в корпуса на противниковия кораб, сетне рязко се закова на място.

— Дайте на заден ход, за да се освободим! — изкомандва Джейсън и силно завъртя руля.

Един войник, който бе скочил от другия кораб или бе съборен от борда, се стовари върху бронираната палуба на „Дредноут“. Надавайки бойни крясъци, Хертуг изпълзя от прозорчето на мостика и нападна зашеметения човек, като с един замах му преряза гърлото и след това ритна тялото му във водата. Откъм ударената страна на злополучния параход долетяха викове на ужас, тропот и съскане на изтичаща пара. Хертуг се втурна да подири безопасност на мостика, тъй като над главата му засвистяха стрели.

Гребният винт се завъртя лудешки, но и при пълен назад „Дредноут“ само потрепера, без изобщо да помръдне. Джейсън изруга полугласно и рязко завъртя руля докрай в обратната посока. Корабът се освободи и плавно се понесе назад.

— Видя ли как сразих нахалника, дръзнал да ни нападне? — с огромно самодоволство заяви Хертуг.

— Доста палава сабя имаш — съгласи се Джейсън. — Видя ли обаче аз как отворих пробойна в това старо корито? Аха! Ето че и котелът им гръмна — добави той, когато откъм вражеския кораб долетя мощен тътен, последван от облаци пара и пушек, а самият параход се разцепи на две и бързо започна да потъва. Додето Джейсън върна „Дредноут“ на изходната позиция, той съвсем изчезна под водата, а морският шлюз отново се затвори.

— Довършете оцелелите — нареди Хертуг, но Джейсън не му обърна никакво внимание.

— Долу има вода — съобщи един войник, като подаде глава през отвора на трюма. — Потънали сме до глезени.

— Някои от пазовете са се отворили при сблъсъка — каза му Джейсън. — Вие какво очаквахте? Нали затова инсталирах помпи и качих още десет роби на борда. Впрегнете ги да работят.

— Това е ден на триумфа! — възвести Хертуг, като гледаше щастливо кръвта по сабята си. — Как ли се разкайват ония прасета, че са нападнали крепостта ни!