Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 95

— До довечера ще се разкайват още повече — увери го Джейсън. — Сега пристъпваме към последната фаза. Сигурен ли си, че хората ти знаят какво да правят?

— Аз лично им обясних многократно, освен това им раздадох листове, на които са написани твоите заповеди. Всички очакват сигнала. Кога да го дам?

— Много скоро. Иди горе на мостика и дръж ръката си готова на сирената, а аз ще дам още няколко изстрела.

Джейсън се прехвърли на шлепа и изпрати още няколко от специалните си запалителни бомби на покрива на крепостта, за да поддържа бушуващата огнена стихия. Последваха ги десетина от друг вид — кожени торби с големи колкото юмрук камъни, които при изстрела се разпръсваха и ликвидираха де що има неразумен враг, изложил се на показ. После отново дойде ред на тежките камъни, които доразрушиха стената. Колкото до шлюза, достатъчни бяха само четири попадения, за да нацепят на трески вратите му. Пътят беше открит. Джейсън размаха ръце и скочи в лодката. Сирената на „Дредноут“ изпищя три пъти и спрелите в очакване лодки на персоните тръгнаха напред в атака.

Тъй като нямаше на кого да се довери, че ще свърши работа както трябва, Джейсън бе не само главнокомандващ, но в същото време зареждач, артилерист, капитан на кораба и всичко останало. Краката му бяха отмалели да тича напред-назад. Дори изкачването на мостика вече представляваше усилие за него. Щом веднъж нападателите се озовяха вътре в крепостта, той можеше да си отдъхне и да ги остави да довършат акцията по свойствения им кръвожаден и твърде ефикасен начин. Той бе изпълнил ролята си: отслабил бе защитниците и бе избил немалко от тях; сега следваше ръкопашен бой, който щеше да доведе до окончателна победа.

По-малките съдове, задвижвани от ветрила и гребла, бяха преполовили пътя до разрушените стени, преди „Дредноут“ да успее да потегли, ала движещият се с пара боен кораб скоро ги настигна. Те се отдръпнаха да му направят път и той се насочи право към развалините на шлюза. Бронираният му нос съвсем довърши вратите, откачи ги от пантите и „Дредноут“ навлезе във вражеското пристанище. Дадоха на заден ход, но продължиха да напредват и едва когато се удариха в кея, спряха с мощно разтърсване. Зад тях настъпваха яростно крещящите персони, насреща им бяха защищаващите крепостта си трозелиго и само след миг между двете групи се разрази ожесточена битка. Телохранителите на Хертуг бяха в първите редици, готови да бранят с телата си своя водач, който се хвърли в атака.

Джейсън извади резервната си манерка с домашен алкохол и се подкрепи с една яка глътка. После си сипа в едно канче, от което да отпива по малко, и се настани на мостика да наблюдава сражението.

Още след първия сблъсък изходът от битката изобщо не подлежеше на съмнение. Защитниците бяха вече силно пострадали, не се равняваха по численост на персоните и духът им бе паднал. Можаха единствено да минат в отстъпление, когато персоните се втурнаха през отворения шлюз и порутените стени. Дворът вече се бе опразнил и битката се бе пренесла във вътрешността на крепостта; време бе за Джейсън да се заеме със следващата си задача.