Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 89

В същия момент го обхвана предчувствие за надвиснала беда. Какво всъщност не беше наред? Нападението бе отбито, но той усещаше, че нещо не е както трябва, нещо важно. После си припомни шумовете, които бе чул на стълбите — тропот и дрънчене на оръжия. А също и вика, пресекнал внезапно, сякаш някому бяха запушили устата. Тези звуци почти не му бяха направили впечатление, когато ги чу; подсъзнателно бе предположил, че още войници идват да се присъединят към битката.

„Но аз минах последен през вратата! Никой друг не слезе по стълбите!“ И докато си мълвеше полугласно тези думи, се затича нагоре, прескачайки през три стъпала наведнъж.

Някъде над него се разнесе трясък и после тракане на метал в камък. Джейсън се втурна в коридора, препъна се в някакво тяло и едва не се просна на земята. Едва сега осъзна, че шумовете идват от собственото му жилище.

Вътре беше истинска лудница или по-скоро касапница. Само една от лампите не беше строшена и на слабата й светлина се виждаха войници, които се препъваха в изпочупените мебели, биеха се и падаха мъртви. Стаите изглеждаха сякаш по-малки от множеството сражаващи се мъже. Джейсън прескочи през няколко паднали един върху друг трупа, за да се присъедини към малобройните персони.

— Иджале! — извика той. — Къде си? — и размаха утринната звезда срещу шлема на войника, който се хвърли насреща му.

— Този е! — извика един глас от задните редици на трозелиго и Джейсън се оказа обкръжен отвсякъде, тъй като нападателите насочиха вниманието си към него. Бяха толкова много, че си пречеха един на друг, защото с необуздана ярост се втурнаха вкупом срещу него. Опитваха се да го осакатят, да му отрежат краката или да промушат ръката му със стрела. Преди да успее да отскочи, нечия сабя проряза прасеца му, а в ръката си усещаше тъпа болка от усилието да размахва утринната звезда, усуквайки паяжина от смърт около себе си. Виждаше само отчаяните си нападатели и не разбираше, че за сражението в апартамента му вече се е разчуло и че на помощ са се притекли още защитници, додето войниците пред него не бяха пометени от енергична атака на персоните.

Джейсън избърса с ръкав потта от очите си и с препъване хукна след тях. Вътре имаше вече доста факли и той ясно видя как по-малобройният противник мина в отстъпление. Едни се оттегляха към вратата, все още сражавайки се, други се хвърляха през прозорците, които гледаха към канала. Грижливо поставените стъкла бяха счупени до едно, а в черчеветата бяха забити железни куки и от тях надолу висяха дебели въжета.