Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 90

Нахлу нов отряд, въоръжен с арбалети, и довърши остатъците от ариергарда, а другите, начело с Джейсън, се втурнаха към прозорците. Надолу по висящите до стената въжени стълби с трескава бързина се спускаха тъмни силуети. Победителите с настървени крясъци се нахвърлиха да прерязват въжетата, ала Джейсън ги спря.

— Не… Последвайте ги! — извика той и прехвърли крак през перваза.

Захапал между зъбите си дръжката на утринната звезда, той се спускаше по люлеещата се въжена стълба и сипеше неразбираеми ругатни.

Когато слезе до долу, видя, че краищата на въжетата са потопени във водата, и чу отдалечаващия се плясък на гребла в мрака.

Чак сега почувства силната болка в ранения си крак и осъзна колко е изтощен. И дума не можеше да става да се изкачи обратно по същия път.

— Да докарат лодка — нареди той на войника, който го бе последвал дотук.

Остана да изчака лодката, провесил ръка през въженото стъпало. Когато тя се появи, видя, че на носа е застанал самият Хертуг с оголена сабя.

— Що за нападение беше това? Какво означава всичко? — попита Хертуг.

Джейсън се прехвърли в лодката и се отпусна тежко на една от пейките.

— Повече от ясно е. Целта на атаката беше да се доберат до мен.

— Какво? Не може да бъде…

— Ако се замислиш внимателно, сам ще се убедиш, че е така. Нападението срещу морския шлюз е било предварително обречено на неуспех. То е служело само за да отклони вниманието, а същинският план е бил да отвлекат мен. Чиста случайност е, че нощес бях в работилницата. Иначе по това време вече спя.

— Но кой би искал да те отвлече? И защо?

— Ти още ли не си схванал, че аз съм най-ценната собственост на Апсала? Мастрегуло първи го осъзнаха. Те дори успяха да ме отвлекат, ако си спомняш. Трябваше да сме нащрек и за нападение от страна на трозелиго. Сигурно вече са научили, че изработвам парни машини, а някога това беше техен монопол.

Лодката мина през разбития шлюз и спря в пристанището. Джейсън скочи на брега.

— Но как са ти открили жилището? — попита Хертуг.

— Това е работа на вътрешен човек. Действал е предател — както винаги става на тази проклета планета.

— Ще открия кой е предателят! — избухна Хертуг. — Ще го напъхам парче по парче в доменната пещ.

— Знам кой е — каза му Джейсън и в очите му проблясна заканително пламъче. — Когато влязох, го чух да им казва кой съм. Разпознах гласа му. Беше моят роб, Мика.

15.

— Те ще си платят… ох, как ще си платят само! — вилнееше Хертуг и скърцаше страховито със зъби. Пийваше си от брендито на Джейсън, а носът и очите му бяха по-червени от всякога.

— Радвам се да го чуя от твоята уста, защото и аз имам предвид същото — рече Джейсън, облегнат на канапето, а на гърдите си бе закрепил още по-голяма чаша от тази на Хертуг. Бе промил раната на крака си с преварена вода и я бе превързал със стерилни бинтове. Усещаше я леко да тупти, но не вярваше да му създаде проблеми. Престана да й обръща внимание и се върна към плановете си. — Хайде да започваме войната още сега — предложи.