Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 49

Едипон, изглежда, отблизо бе следил работния процес, защото се озова до машината, когато Джейсън се върна с готовия гаечен ключ.

— Бях долу — съобщи той — и видях гайките, които сатанинските апсаланци са скрили под плътен метал. Кой би подозирал! Още ми се струва невъзможно метал да бъде скрит в друг метал. Как са го направили?

— Много лесно. Основата на двигателя е поставена във форма, в която е излят стопеният покриващ метал. Точката му на топене трябва да е много по-ниска от тази на стоманата на мотора, тъй че тя не е пострадала. В града имат повече познания за технологията на металите от вас и са разчитали на невежеството ви.

— Невежество! Ти обиждаш…

— Вземам си думите назад. Исках да кажа, те са вярвали, че номерът им ще мине. Но тъй като не мина, в крайна сметка те излизат глупавите. Това задоволява ли те?

— Какво ще предприемеш сега?

— Ще сваля гайките, след което има всички шансове отровният кожух да бъде освободен и просто повдигнат.

— Прекалено опасно е, за да го правиш ти. Онези вампири може да са измислили и други клопки. Ще изпратя някой по-силен роб да ги отвие, а ние ще наблюдаваме от разстояние. Неговата смърт ще е без значение.

— Трогнат съм от твоята загриженост за здравето ми, но колкото и да ми се ще да се възползвам от предложението ти, няма да мога. След наблюденията стигнах с мъка на сърце до извода, че ще трябва лично да свърша тази работа. Отвиването на гайките изглежда много лесно и точно това ме кара да се съмнявам… Ще си отварям очите на четири за допълнителни уловки, а това само аз мога да направя. Сега предлагам да се оттеглиш с твоите здравеняци на по-безопасно място.

По въпроса за оттеглянето никой не се поколеба: по пясъка бързо затупкаха крака и Джейсън остана сам. Кожените завеси плющяха на вятъра; друг шум не се чуваше. Джейсън си плю на дланите, потрепера леко, но се овладя и се смъкна в дупката. Гаечният ключ обхвана плътно едната от гайките, оголена от метала от прилежния Мика. Нещо в тия гайки никак не му харесваше, но не можеше да схване какво точно. Все пак съмнението му беше достатъчно.

— Мика — извика, но му се наложи да викне още два пъти, преди помощникът му предпазливо да подаде глава иззад кожите. — Притичай до рафинерията и ми донеси един от техните болтове с резба и гайка към нея. Какъвто и да е размер, няма значение.

Джейсън посгря ръцете си на печката, докато Мика се върна с омаслен болт. С жест го отпрати да иде при останалите. Когато влезе отново в дупката, приближи този болт до апсаланския и едва не извика от радост. Резбата на болта върху двигателя вървеше под малко по-различен ъгъл: където при единия се спускаше, при другия се издигаше. Апсаланският болт бе нарязан с обратна, лява резба.

Из галактиката съществуваха толкова културни и технически различия, колкото бяха и планетите, но едно от малкото общи неща помежду им, наследено от земните предци, беше еднородната резба. Джейсън никога преди не се бе замислял по този въпрос, ала когато си припомни наум опита си на различни планети, даде си сметка, че в това отношение навсякъде беше едно и също. Винтовете влизаха в дърво, болтовете влизаха в резбовани отвори, а гайките се надяваха върху болтовете с въртеливо движение по посока на часовниковата стрелка. Отвиваха се в посока, обратна на часовниковата стрелка. В ръцете му бяха грубите гайка и болт на д’зертано и когато ги опита, видя, че се подчиняват на общото правило. Но не и болтът на двигателя: трябваше да го завърти по посока на часовниковата стрелка, за да го отвие.