Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 28

Отне му доста време да свали цялата броня и всичко останало и да го навлече на себе си, но най-сетне се справи. Под кожите и окачените по тях бивни краката на Ч’ака бяха обути в ботушите на Джейсън — мръсни, но здрави, и Джейсън щастлив ги издърпа. Когато накрая вдигна шлема от пясъка и го нахлузи на главата си, все едно че Ч’ака се бе преродил. Трупът на пясъка бе просто още един мъртъв роб. Джейсън изкопа плитък гроб, хвърли вътре тялото и го зарови.

После, нарамил оръжията, меховете и арбалета и с тоягата в ръка, закрачи обратно към замрелите в очакване роби. Щом го зърнаха, те мигом се изправиха и образуваха редица. Джейсън видя Иджале да се взира тревожно в него и да се мъчи да открие кой е човекът под маската.

— Един на нула за гостуващия отбор — извика той, а тя му отправи бърза плаха усмивка и се извърна. — Кръгом и обратно в посоката, от която дойдохме. За вас изгрява нов ден, роби. Знам, че още не вярвате, но ви чакат големи промени.

Подсвирна и тръгна зад редицата, загризал първото намерено крено.

6.

Вечерта накладоха огън на брега и Джейсън седна, предвидливо обърнал гръб към морето. Свали шлема, от който го заболяваше главата, и повика Иджале.

— Щом Ч’ака нареди, аз се подчинявам.

Тя изтича бързо към него, просна се на пясъка и запретна кожите си.

— Ама че мнение имаш за мъжете! — избухна Джейсън. — Седни. Само исках да поговорим. А името ми е Джейсън, а не Ч’ака.

— Да, Ч’ака — отвърна тя, като стрелна изкосо откритото му лице и сетне отвърна поглед.

Той изпъшка и бутна към нея коша с крено.

— Виждам, че няма да е лесно да се променят старите навици. Кажи ми, ти или някой от другите имате ли желание да бъдете свободни?

— Какво е това свободни?

— Е, ти всъщност отговори на въпроса ми. Да си свободен означава да не си роб, нито робовладелец. Да можеш да отидеш където си поискаш и да правиш каквото желаеш.

— Не искам такова нещо — потрепера тя. — Че кой ще се грижи за мен? Как ще си намирам крено? За него трябват много хора заедно. Самичък човек ще умре от глад.

— Ако си свободна, можеш да се сдружиш с други свободни хора и заедно да събирате крено.

— Голяма глупост. Та нали, който го намери, ще иска да го изяде, щом няма господар — да го накара да раздели креното с другите. Ще го изяждам.

Джейсън потърка наболата си брада.

— Всички искаме да ядем, ала това не значи, че трябва да бъдем роби. Но, както виждам, ако тук не настъпят радикални промени, май няма да ми се удаде никого да освободя. Затова ще е по-разумно да взема всички предохранителни мерки на Ч’ака, та да остана жив.

Той взе тоягата си и се отдалечи в тъмнината, като безшумно обиколи лагера, додето си намери удобна могилка със заоблени склонове. Опипом извади от торбата теловете със стоманените звънци, които се обаждаха при всяко докосване, и ги опъна наоколо. Защитен така, легна в центъра пред алармената паяжина и прекара нощта неспокойно, в напрегнато очакване звънците да дръннат.