Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 27

Чу се тропот и се появи Ч’ака, размахал тоягата си високо над главата. Насочи се право към Джейсън. Той с отчаяна бързина се претърколи настрани и тоягата се стовари върху пясъка до него. После рипна и с всичка сила побягна надолу по урвата. Под краката му отхвърчаха камъчета — той знаеше, че подхлъзне ли се, е мъртъв, ала нямаше друг изход освен да бяга. Тежко въоръженият Ч’ака не можеше да го догони и Джейсън успя да се задържи на крака, докато остави своя преследвач зад гърба си. Ч’ака взе да реве и да ругае яростно, но вече нищо не можеше да му стори. Задъхан, Джейсън намери прикритие в тъмнината.

Направи бавен кръг около заспалия бивак. Знаеше, че шумът ще разбуди робите, затова постоя известно време настрани, треперейки в предутринния студ, и едва тогава се осмели да пропълзи обратно под кожите. Небето започна да просветлява, а той лежеше буден и се питаше дали е бил разпознат. Не му се вярваше.

Когато червеното слънце се появи на хоризонта, Ч’ака изскочи иззад дюните, побеснял от гняв.

— Кой го направи? — изрева той. — Кой дойде нощес? — Втурна се помежду им, като хвърляше изпепеляващи погледи наляво и надясно изпод шлема си. Никой не смееше да шавне. — Кой го направи? — кресна отново той, когато наближи до Джейсън.

Петима роби мълчаливо посочиха Джейсън, а Иджале потрепера и се отдръпна от него.

Като изруга предателските им души, Джейсън скочи и побягна, за да се спаси от размаханата тояга. В ръка държеше подострения рог, но знаеше, че е по-разумно да не влиза в открит двубой с Ч’ака. Трябваше да намери друг начин. Хвърли поглед назад и видя, че врагът му го преследва, но в този миг едва не се препъна в протегнатия крак на един роб.

Те всички бяха против него! Всички бяха един срещу друг, затова ничия ръка не го защити. Побягна настрани от робите и се изкачи на една дюна, като се вкопчваше в жилавата трева на стръмния й склон. Щом стигна до билото, се обърна и ритна пясък в лицето на Ч’ака. Но оня успя да се приведе и задрънча войнствено с оръжията си. Джейсън отново трябваше да побегне. Ч’ака хукна след него, силно задъхан.

Джейсън вече чувстваше умора, а това означаваше, че е настъпил моментът за контранападение. Робите бяха останали далеч назад и битката щеше да е само между тях двамата. Както пълзеше по каменистия склон, той внезапно се обърна и скочи към врага си. Ч’ака не бе подготвен за такова нещо и в изненадата си успя само да вдигне тоягата срещу Джейсън. Той се наведе и избегна удара, после издебна Ч’ака в миг, когато бе изгубил равновесие, и го дръпна за ръката, с която държеше тоягата. Тежковъоръженият мъж се стовари с лице върху камъните и Джейсън тутакси се метна на гърба му, вкопчи се в брадата, подаваща се изпод огърлицата от зъби върху шлема му, и я задърпа. За един миг, продължил сякаш безкрайно, главата на Ч’ака остана протегната назад и тогава Джейсън заби острия рог в меката плът на шията. Гореща кръв оплиска ръката му, Ч’ака се разтърси страховито под тялото му и умря.

Джейсън се изправи, внезапно обезсилен. Беше сам с жертвата си. Около тях свиреше студеният вятър, който гонеше пясъка и вледеняваше потта по тялото му. Въздъхна тежко, отри окървавените си ръце в пясъка и започна да съблича мъртвеца. Черупковият шлем бе стегнат с дебели ремъци около главата и когато ги освободи, видя, че Ч’ака е бил доста над средната възраст. Брадата му бе прошарена, а косата напълно бяла; лицето и оплешивяващата му глава бяха болезнено бели от постоянното носене на шлема.