Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 26

— Колко си глупав! Нали като убиеш Ч’ака, ти ще станеш новият господар. Тогава можеш да правиш каквото си искаш.

Разбира се. Сега, като му го каза тя, социалната схема изглеждаше съвсем ясна. Понеже тук имаше роби и робовладелци, Джейсън бе останал с погрешното впечатление, че те принадлежат към различни слоеве на обществото, докато всъщност съществуваше само една класа, в която управляваше простият закон „кой кого“. Трябваше отдавна да се досети за това, още когато забеляза колко внимава Ч’ака да не допусне никого близо до себе си и как всяка нощ изчезва в някакво незнайно скривалище, за да не го нападнат. Това бе един вид свободно предприемачество, доведено до абсолютна крайност, поради което всеки бе враг на всекиго и социалното положение на човека зависеше от силата на ръцете и от бързината на рефлексите му. Ако някой се отделеше от стадото, се поставяше извън обществото и съответно ставаше негов враг, поради което рискуваше да бъде убит от първия срещнат. От всички тия разсъждения следваше, че той наистина трябва да убие Ч’ака, за да вземе преднина. Все още нямаше желание да го стори, но знаеше, че трябва.

Тази вечер Джейсън внимателно проследи с поглед Ч’ака, когато той неусетно се отдели от другите, и запомни посоката, в която тръгна. Естествено, робовладелецът щеше да направи няколко кръга, преди да се скрие, но с малко късмет Джейсън можеше да го намери. И да го убие. Не го привличаха твърде среднощните покушения и преди да се озове на тази планета, винаги бе смятал, че само страхливец може да убие спящ човек. Ала необикновените обстоятелства изискват необикновени похвати, а в открит бой той нямаше никакви шансове срещу тежко въоръжения си противник. Значи щеше да прибегне към ножа като таен убиец… по-точно към подострения рог.

Успя да подремне някъде до след полунощ, после безшумно се измъкна изпод кожените си покривала. Иджале го усети, че тръгва нанякъде; той видя отворените й очи на светлината на звездите, но тя нито помръдна, нито отрони дума. Все тъй безшумно той мина между телата на заспалите роби и изчезна в мрака сред дюните.

Не беше лесна работа да се открие Ч’ака в тъмната пустиня, но Джейсън не се отказваше. Наоколо имаше ровове и пясъчни ридове и всички те трябваше да бъдат претърсени. Робовладелецът сигурно спеше в някоя падинка и постоянно бе нащрек.

Ч’ака бе взел специални предпазни мерки срещу евентуално покушение, това стана ясно на Джейсън едва като чу звъна на камбанката. Беше слаб, почти недоловим звук, но той мигом замръзна на мястото си. Някаква тънка нишка се докосваше до ръката му и когато се отдръпна от нея, отново се раздаде слабият звън. Изруга се наум за глупостта си, задето чак сега си спомни за шумовете, които се чуваха сутрин откъм леговището на Ч’ака. Явно се заобикаляше нощем с жици, които звънтяха при всяко доближаване на човек до тях. Джейсън бавно и безшумно се оттегли в рова отзад.