Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 25

— Аз трябваше открай време да съм те убил!

Ч’ака скочи и стовари тоягата си тъй силно, че сигурно щеше да разсече на две мъжа насреща си, ако го бе улучил. М’шика бе подготвен за нападението и отскочи назад, като се засили за ответен удар, но Ч’ака лесно му се изплъзна. После пак продължиха енергично да размахват тоягите, но те свистяха само във въздуха и пострадал нямаше, додето неочаквано двамата мъже се вкопчиха един в друг и борбата започна не на шега.

Търкаляха се на земята, ръмжаха свирепо, дърпаха се яростно. При ръкопашния бой тежките тояги вече не вършеха работа, заместиха ги с ножовете и дългите бивни по наколенниците: едва сега Джейсън разбра защо му са тия бивни на Ч’ака. Беше бой без правила — всеки се стараеше с всички сили да убие противника си, но кожената броня ги затрудняваше в тая им цел. Борбата продължаваше. Пясъкът бе осеян с изпотрошени животински зъби, захвърлени оръжия и парчета кожа. В един миг двамата мъже се разделиха, за да си поемат дъх, но тутакси пак се нахвърлиха един върху друг.

Пръв взе надмощие Ч’ака. Той заби ножа си в пясъка, претърколи се и го захапа за дръжката. После притисна ръцете на М’шика, засили глава надолу и успя да открие пролука в бронята му. М’шика изкрещя и се изтръгна от хватката, а когато стъпи на крака, цялата му ръка бе обляна в кръв. Ч’ака скочи срещу него, но раненият успя да грабне тоягата си навреме, за да се предпази.

Тръгна заднишком, като се препъваше, с ранената си ръка успя да посъбере разхвърляните оръжия и побягна в отстъпление. Ч’ака го погна на няколко крачки, като крещеше възхвали за собствената си сила и умения, а противника си обсипваше с подигравки за малодушието му. Джейсън забеляза в пясъка да се въргаля къс и остър рог от някакво морско животно и побърза да го вземе, преди Ч’ака да се е обърнал.

Щом прогони врага си и той се скри от поглед, Ч’ака внимателно прегледа бойното поле и прибра всички още годни оръжия. Макар още да беше светло, той обяви края на работния ден и започна да раздава дажбите крено.

Джейсън седна и замислено задъвка храната си. Иджале, облегната на рамото му, току го разклащаше, докато се чешеше яростно. Въшките бяха неизбежна напаст; те се криеха в гънките на зле ощавените кожи и нападаха човешката плът, привлечени от топлината й. Джейсън също не бе пощаден и скоро установи, че вече се чеше в унисон с нея. Сърбежът сякаш отприщи гнева, който бавно и неусетно се бе трупал у него.

— Отслужих си моето — рече внезапно той и скочи на крака. — Край с робството. Накъде да тръгна към пустинята, за да открия д’зертано?

— Натам, ще стигнеш след два дни път. Как ще убиеш Ч’ака?

— Няма да го убивам. Просто се махам. Достатъчно дълго търпях гостоприемството и ритниците му.

— Не бива да правиш това — уплашено възкликна тя. — Ще загинеш.

— Ч’ака не може да ме убие, като ме няма.

— Всеки може да те убие. Такъв е законът. Избягалите роби ги убиват.

Джейсън отново седна на пясъка, отхапа от креното си и се зае да разсъждава над този факт.

— Ти ме убеди да остана още малко. Нямам особено желание да убивам Ч’ака, макар че той ми открадна ботушите. Просто не виждам как ще ми помогне неговата смърт.