Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 103

Мета, която внимателно следеше цялата процедура, се наведе и го целуна по напуканите устни, а един от златистите й кичури го погъделичка по бузата. Тя беше жена, ала пирийска жена и го целуваше с отворени очи и без да се отдръпне, дори изпрати един изстрел с бластера към рамката на вратата, който накара прииждащите войници да отскочат назад в коридора.

— Не ги застрелвай — рече Джейсън, когато тя с неохота се отдръпна от него. — Те са ми нещо като приятели.

— Не и мои приятели. Веднага щом излязох от капсулата, започнаха да ме обстрелват с някакви древни оръжия, но се справих с тях. Стреляха дори по момичето, което ми донесе твоята бележка, додето не съборих една стена. По-добре ли си?

— Нито добре, нито зле, просто съм замаян от инжекциите ти. Но хайде по-добре да отидем на кораба. Ще проверя дали мога да ходя.

Той спусна краката си на пода, но веднага се строполи ничком. Мета го издърпа отново на леглото и грижливо го зави.

— Трябва да останеш тук, докато се посъвземеш. Още си много болен, за да се движиш.

— Остана ли, ще се разболея още повече. Веднага щом Хертуг, местният началник, разбере, че се каня да си тръгна оттук, ще направи всичко възможно, за да ме задържи, без да го интересува колко от хората си ще загуби при този опит. Трябва да изчезваме, преди злобният му, дребнав ум да е стигнал до този извод.

Мета се озърна, погледът й се плъзна върху Иджале — тя се бе сгушила в ъгъла и я наблюдаваше с широко отворени очи, сякаш бе част от мебелировката, сетне се спря на Мика.

— Това същество, което е приковано до стената, опасно ли е? — попита тя.

— На моменти става и опасен. Човек трябва непрестанно да го държи под око. Той именно ме отвлече от Пиръс.

Мета бръкна в торбичка, закачена на колана й, и подаде резервния си бластер на Джейсън.

— Ето ти оръжие. Сигурно държиш лично да го убиеш.

— Виждаш ли, Мика — рече Джейсън, като се радваше на познатата тежест на бластера в ръката си, — всички искат да те убия. Какво е това у тебе, което кара всички да те ненавиждат?

— Не ме е страх да умра — заяви Мика, като вдигна глава и изправи рамене, ала при все това не изглеждаше никак внушителен с рядката си сива брада и окован във веригите.

— А е редно да те е страх — отвърна Джейсън и отпусна бластера. — Удивително е, че човек с твоята слабост към погрешните решения е изкарал толкова дълго на белия свят. — Обърна се към Мета. — Засега се наситих на убийства. На тази планета това е едно постоянно занимание. При това ще ни е нужен да ме свали долу, сам няма да се справя, а не разполагаме с по-подходящ кандидат да мъкне носилката.

Без приказки Мета се обърна към Мика и стреля към него с бластера си. Той се сви и закри с ръце очите си, а миг след това остана стъписан, че е още жив. С изстрела си Мета просто го бе освободила от веригите му. Тя се приближи до него, грациозна като тигрица, и тикна в корема му все още димящото дуло на бластера.