Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 101

— Ти пострада заради мен — простена Иджале и се разплака.

— Глупости! — отвърна й Джейсън. — Както и да умра, все ще бъде самоубийство, това съм си го подготвил отдавна. На родната ми планета хората живеят дълъг-дълъг живот сред слънце и ненарушим мир. Но аз реших да я напусна, тъй като предпочетох краткия, но съдържателен живот пред дългия и празния. А сега дай ми да сдъвча един от тези корени, защото ми се ще да забравя бедите си.

Наркотикът беше силен, а инфекцията — дълбока. Джейсън ту потъваше в червеникавата мъгла на беде, ту изплуваше от нея, за да разбере, че нищо не се е променило. Иджале все така бдеше до него, а Мика седеше окован в съседния ъгъл. Джейсън се питаше какво ли ще стане с Мика след неговата смърт, и тази мисъл го тревожеше.

Тъкмо в едно от тези мрачни състояния на възвърнато съзнание чу звука — бръмчене, което наруши тишината отвън и след това затихна. Надигна се на лакти, без да обръща внимание на болката, и извика:

— Иджале, къде си? Ела тук!

Тя изтича от другата стая и той изведнъж осъзна, че отвън долитат викове; чуваха се и в двора, и край канала. Нима наистина ги беше чул? Или беше някаква халюцинация от треската? Иджале се мъчеше да го накара да легне, но той я отблъсна и извика на Мика:

— Чу ли нещо преди минута? Чу ли го?

— Бях заспал… Но ми се стори, че чух…

— Какво?!

— Силно бръмчене… то ме събуди. Приличаше на… но това е невъзможно…

— Невъзможно? Защо да е невъзможно? Това беше ракетен двигател, нали? Тук, на тая примитивна планета!

— Но тук няма ракети.

— Сега вече има, идиот такъв! Защо мислиш, че построих радиопредавателя си във форма на молитвено колело? — Внезапно му хрумна нещо и той се напъна да задейства помътения си и трескав мозък.

— Иджале — извика той, като взе да рови под възглавницата за скритата там кесия. — Вземи тези пари… всичките… Отнеси ги в Храма на Електро и ги дай на свещениците. Не позволявай на никого да те спре, защото това е най-важната задача от всички, които си изпълнявала в живота си. Вероятно са престанали да въртят диска и са излезли вън да видят светещото чудо. Ракетата никога няма да намери точното място без насочващия лъч, а ако се приземи другаде в Апсала, може да има неприятности. Кажи им да го въртят и да не престават, защото на път за тук е космически кораб на боговете и сега са им нужни всичките молитви, които могат да отправят.

Тя изтича навън, а Джейсън се отпусна назад, дишайки ускорено. Наистина ли бе пристигнал кораб, уловил неговите сигнали Ес-О-Ес? Дали щяха да имат лекар или медицинска машина, които да могат да го излекуват в тоя напреднал стадий на инфекция? Нямаше начин да не е така. Всеки кораб носеше медицинско оборудване на борда си. За пръв път, откакто бе ранен, си позволи да повярва, че има някаква надежда да оцелее, и затисналото го мрачно отчаяние се попривдигна. Успя дори да се усмихне на Мика.

— Драги ми Мика, имам чувството, че сме изяли последната си порция крено. Смяташ ли, че ще можеш да понесеш тази загуба?

— Ще бъда принуден да те предам — с цялата сериозност заяви Мика. — Твоите престъпления са твърде тежки, за да бъдат прикрити. Не мога да постъпя иначе. Трябва да кажа на капитана да уведоми полицията…