Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 104

— Джейсън не иска да те убивам — измърка тя и още повече го притисна с бластера. — Но аз не винаги правя, каквото той ми каже. Ако искаш да поживееш още малко, ще ме слушаш и ще изпълняваш. Сега ще помогнеш да занесем Джейсън до ракетата. Опиташ ли се да създаваш неприятности, мъртъв си. Ясно ли е?

Мика отвори уста да възрази или може би да произнесе някоя от речите си, но леденият и решителен тон на момичето го възпря. Той само кимна и се обърна към масата.

Иджале се бе свила край леглото на Джейсън и го стискаше здраво за ръката. Не бе разбрала и дума от чуждоземния език, на който си говореха.

— Какво става, Джейсън? — умолително промълви тя. — Какво беше лъскавото нещо, дето бодна ръката ти? Тази, новата, те целуна и сигурно тя е твоята жена, но ти си силен и можеш да имаш две жени. Не ме оставяй.

— Кое е момичето? — сухо попита Мета.

— Една от местните, робиня, която ми помогна — отвърна Джейсън с престорено безгрижие. — Ако я оставим тук, ще я убият. Тя ще дойде с нас…

— Не смятам, че е разумно — присви очи Мета, готова отново да извади бластера от кобура си. Влюбената пирийка си остава жена, но си остава и пирийка, а това е едно ужасно опасно съчетание. За щастие изскърцването на вратата отклони вниманието й и тя изстреля два изстрела натам, преди Джейсън да успее да я спре.

— Почакай, това е Хертуг… Разпознах стъпките му, когато се втурна да подири прикритие.

От коридора се чу уплашен изтънял глас:

— Не знаехме, че тя ти е приятелка, Джейсън. Някои твърде изпълнителни войници побързаха да стрелят. Наредих да бъдат наказани. Нали сме приятели, Джейсън. Кажи на онази от кораба да не гърми повече, за да мога да вляза и да поприказвам с теб.

— Не разбирам думите му — обади се Мега, — но гласът му никак не ми харесва.

— Инстинктите ти не те лъжат, скъпа — увери я Джейсън. — Никой не би могъл да бъде по-двуличен от него, дори и на тила си да имаше очи, нос и уста.

Джейсън се засмя и осъзна, че главата му съвсем се е размътила от всички поети лекарства и от токсините. Трудно му бе да разсъждава трезво, но се налагаше да си даде тоя труд. Все още не бяха вън от опасност и колкото и добър боец да бе Мета, не можеше да очаква от нея да победи цяла армия.

— Влизай, Хертуг — извика той. — Никой нищо няма да ти стори, стават такива грешки. — После се обърна към Мета: — Не стреляй, но бъди нащрек. Ще се опитам да го уговоря да не ни създава спънки, но не гарантирам, че ще успея, затова бъди готова за всичко.

Хертуг хвърли бърз поглед през вратата и отново се скри. Най-сетне събра остатъците от куража си и наближи колебливо.

— Хубаво оръжие има твоята приятелка, Джейсън. Кажи й, че сме готови да разменим няколко роби срещу него. Пет ще й дадем, това е добра сделка.

— Седем да бъдат.

— Съгласен съм. Нека го даде.

— Точно това не. То й е стар семеен спомен и тя не желае да се раздели с него. Но има същото на кораба, с който пристигна. Ще идем да вземем него.