Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 105

Мика бе приключил с разглобяването на масата и постави плота й до леглото на Джейсън. После двамата с Мета внимателно положиха Джейсън върху него.

Хертуг изтри носа си с опакото на дланта, додето зорко въртеше червените си очички.

— На кораба сигурно има неща, от които можеш да оздравееш — отбеляза той, показвайки повече интелигентност, отколкото Джейсън беше допускал у него. — Тогава няма да умреш и ще си заминеш с небесния кораб, така ли?

Джейсън изстена и с вид на агонизиращ се вкопчи в импровизираната носилка.

— Аз умирам, Хертуг! Ще отнесат праха ми на кораба, който всъщност е космическа катафалка, и ще го разпръснат сред звездите…

Хертуг хукна към вратата, но Мета го застигна още в същата секунда, изви едната му ръка зад гърба, додето той запищя от болка, и го ръгна с бластера си в бъбреците.

— Какъв е планът ти, Джейсън? — попита тя спокойно.

— Нека Мика хване носилката отпред, а Хертуг и Иджале да я държат отзад. Ти пази стария хитрец отзад с оръжието и ако имаме късмет, може и да се измъкнем невредими.

Тръгнаха в този ред бавно и предпазливо. Останалите без водач персони не можеха да решат какво да предприемат; виковете на Хертуг само ги бяха накарали да се засуетят като пилета в кълчища, а изстрелите на Джейсън съвсем ги объркаха — той откъртваше цели парчета от стените и разбиваше прозорците. Слизането по стълбите и минаването през двора му доставиха удоволствие; забавляваше се, като отправяше изстрели по всяка мернала се глава. До ракетата стигнаха без произшествия.

— Сега идва трудната част — каза Джейсън и прегърна през врата Иджале, а другата си ръка обви около шията на Мика и отпусна тежестта си върху него. Не можеше да ходи сам, но те щяха да го качат на борда. — Застани на вратата, Мета, и дръж здраво стария мошеник. Бъди готова за всичко, защото на тая планета понятието лоялност не е познато и ако трябва да убият Хертуг, подчинените му не биха се поколебали и за миг.

— Логично — съгласи се Мета. — В края на краищата война е.

— Да, не се и съмнявам, че така би отсъдил човек от Пиръс. Бъди готова. Аз ще загрея двигателите и щом реша, че можем да излетим, ще дам сигнал със сирената. Блъсни долу Хертуг, затвори люка и тичай бързо към контролния пулт. Аз едва ли ще се справя с операциите по излитането. Разбра ли ме?

— Напълно. Върви, губим време.

Джейсън се отпусна тежко на мястото на втория пилот и с възможно най-голяма бързина задейства цикъла за излитане. Тъкмо когато понечи да натисне бутона на сирената, се раздаде мощен трясък и целият кораб се разклати. За секунда изглеждаше, че ще се преобърне. Ала после бавно се изправи и Джейсън задейства алармата. Писъкът й още не бе замлъкнал, а Мета вече седеше в пилотското кресло и малката ракета се отправяше към небето.

— В тоя примитивен свят били по-напреднали, отколкото предполагах — сподели тя веднага щом отмина първият шок от ускорението. — В една от сградите имаше някаква грамадна грозна машина, която ненадейно взе да пуши и запрати едър камък, който едва не отнесе перката на левия борд. Успях да разбия чудовището, но онзи, когото наричаш Хертуг, избяга.