Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 100

— Ти си кръгъл глупак — безстрастно заключи Джейсън.

Мика цял пламна.

— Мнението ти за мен не ме интересува. Ако можех, отново бих постъпил по същия начин.

— Макар и да знаеш вече, че бандата, на която ме продаде, с нищо не е по-добра от тази тук? Не помниш ли, че ти спря един от тях да не убие Иджале? Предполагам, че трябва да съм ти благодарен за това, макар че тя се озова там тъкмо по твоя вина.

— Не са ми нужни твоите благодарности. Напрежението на момента ги накара да я заплашат. Не ги обвинявам…

— Тъй или иначе, вече е все едно. Войната свърши. Те изгубиха и моите планове за индустриална революция ще се осъществят безпрепятствено, дори и без личния ми надзор. Горе-долу единственото, което ти успя да постигнеш, е моята смърт, а това ми е много трудно да ти простя.

— Що за лудост…

— Лудост ли, тесногръд глупако?! — Джейсън се надигна на лакът, но веднага трябваше да легне отново, защото дори през упойката на силното лекарство го прониза рязка болка. — Да не мислиш, че лежа тук просто защото съм уморен? Твоите интриги и заговори за отвличане ме отведоха къде-къде по-далеч, отколкото бях възнамерявал да стигна — накрая ме набучиха на дълга, остра и мръсна сабя. Посечен съм като прасе.

— Не разбирам какво ми казваш.

— Тогава си много тъп. Промушен съм през цялото тяло. Познанията ми по анатомия не са особено добри, но смея да твърдя, че не е засегнат никой жизненоважен орган. Ако беше пробит черният ми дроб или някой голям кръвоносен съд, сега нямаше да разговарям с теб. Ала след като острието мина през целия ми стомах, няма начин да не е срязало червата, перитонеума и да не е вкарало вътре пълчища от гладни бактерии. В случай че не си чел наскоро справочника за първа помощ, онова, което следва сега, е инфекция, наречена перитонит, която при ниската медицинска култура на тази планета е стопроцентово фатална.

Това най-сетне запуши устата на Мика, но не ободри особено Джейсън и той затвори очи, за да си поотдъхне. Когато ги отвори отново, беше тъмно и той дряма на пресекулки до зори, когато събуди Иджале, за да му донесе купичката с корените беде. Тя избърса челото му и той забеляза изражението на лицето й.

— Значи не е станало по-горещо — промълви той. — Имам треска.