Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 99

— Нищо не би ме направило по-щастлив.

— А след това ще те отнесат до морето начело на величествена погребална процесия, в която ще участват всичките ни кораби, тъй че на връщане да можем да нападнем мастрегуло и да ги сварим неподготвени.

— Така вече те разбирам, Хертуг. За миг се уплаших, че ставаш прекалено сантиментален.

На вратата се чу шум и тропот и когато Джейсън бавно обърна глава, видя група роби да внасят в стаята купчина кабели с дебела изолация, последвани от други, които тътреха сандъци с електрическо оборудване. Най-отзад се зададе надзирателят на робите, подкарал с камшик пред себе си пребития и окован Мика. Блъсна го в ъгъла, където той се строполи безсилен.

— Щях да убия предателя — рече Хертуг, — но си помислих колко хубаво би било сам да го убиеш с мъчения. Сигурно ще ти достави удоволствие. Скоро пещта ще се загрее и можеш да го печеш парче по парче и да го изпратиш като жертвоприношение на Електро, за да подготвиш собственото си пристигане при него.

— Много мило от твоя страна — благодари му Джейсън, като погледна изтерзания Мика. — Нека го приковат към стената и после да ни оставят сами, за да изобретя най-изтънчените и ужасни мъчения за него.

— Ще постъпя както искаш. Но трябва да ми разрешиш да наблюдавам церемонията. Винаги са ме интересували новостите в мъченията.

— Вярвам ти, Хертуг.

Те си тръгнаха и Джейсън видя Иджале да боде Мика с кухненския нож.

— Не прави така — спря я Джейсън. — Никакъв смисъл няма.

Тя послушно остави ножа и взе гъбата, за да изтрие лицето на Джейсън — беше изранено, а едното му око се бе затворило от оток.

— Би ли ми отговорил — попита Джейсън — какво точно искаше да постигнеш, като ни предаде и помогна на трозелиго да се опитат да ме отвлекат?

— Макар и да ме изтезаваш, устата ми ще остане завинаги затворена.

— Недей да бъдеш още по-голям идиот, отколкото си обикновено. Никой няма да те изтезава. Просто се чудя какво се мътеше в главата ти този път, та направи това изпълнение.

— Постъпих така, както сметнах за правилно — отвърна Мика упорито.

— Ти винаги постъпваш, както смяташ за правилно. Само че обикновено смяташ погрешно. Не ти ли харесваше отношението ми към теб?

— В постъпката ми нямаше нищо лично. Тя беше за доброто на изстрадалото човечество.

— А на мен ми се струва, че си го направил заради възнаграждението, за да получиш висок пост и защото си ми бил ядосан — жилна го Джейсън, познавайки слабото му място.

— Не! Никога! Ако искаш да знаеш… направих го, за да предотвратя войната…

— Какво по-точно искаш да кажеш с това?

Мика се смръщи и зае позата на велик съдник, малко смешна при жалкия му вид и посинялото му око. Той задрънка с веригите си и обвинително насочи пръст към Джейсън.

— Замаян от пиянство, един ден ти ми призна престъплението си и сподели плановете си да подпалиш братоубийствена война сред тези невинни хорица, да ги обречеш на ужасно клане и после да наденеш около вратовете им хомота на деспотизма. Тогава разбрах какво трябва да направя. Ти трябваше да бъдеш спрян. Насилих се да държа устата си затворена, за да не изтърва някоя дума, с която да разкрия мислите си, защото аз знаех начина да постигна целта си. Към мен се бе обърнал един човек, нает от трозелиго — клан на честни труженици, които искаха да те отнемат от персоните, давайки ти добро възнаграждение. Първия път не му отговорих нищо, защото всеки план, целящ освобождението ни, щеше да означава насилие и загуба на човешки живот, а не исках да допускам това, дори отказът ми да означаваше, че трябва да си остана с оковите. Но после, като научих за кръвожадните ти намерения, попитах съвестта си и избрах как да постъпя. Щяха всички да ни отведат оттук при трозелиго. Те обещаха да не ти сторят нищо лошо, макар че щяха да те държат като затворник. И войната щеше да бъде избегната.