Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 39

Върху външния двор бяха построени множество постройки. Оттам се влизаше и в големия салон. Явно вътрешният се използваше за тренировки.

Замъкът беше висок четири етажа. Роина откри, че има още един, изкопан под него. Към зимника лорд Уорик беше построил и тъмница.

Стълбите водеха към малка стая с каменни стени и дървен под. В нея нямаше стража. Вратата и резето бяха железни. През нея се излизаше към коридор, дълъг не повече от два метра. В дъното му имаше друга врата. Килията там беше квадрат със страна около три метра. Върху тавана беше поставена желязна решетка, която да укрепва мазето.

Килията беше съвършено гола. Нямаше дори съдран килим на пода. Въпреки че беше лято, през гредите отгоре се просмукваше влага. Роина гледаше пустата килия и едвам се удържаше да не заплаче.

Сам сър Робърт я доведе тука. Намръщен, той свали въжетата от ръцете й. Когато погледът му срещна нейния, тя можеше да се закълне, че иска да й каже нещо, но заповедта на господаря му го възпираше.

Когато излизаше, мъжът избоботи към войника край вратата:

— Остави фенера и кажи на тъмничаря да донесе сламеник и всичко необходимо!

Вратата се захлопна и Роина остана на тъмно. Тишината беше угнетяваща. За кратко се чуваха стъпки, но скоро заглъхнаха. После над главата й започнаха да се надбягват плъхове.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Като видя двете тънки одеяла и ръждясалото канче в ръцете на тъмничаря, Роина разбра, че наистина я очаква ужасна съдба. Самият той беше едър мъж на средна възраст, с разчорлени коси и воднисти очи. Вонята, която се разнасяше край него, беше нетърпима. Тъмничарят не скри задоволството си, че тъмницата вече не е празна и доста весело й обясни какъв е редът тук.

Ще й носи храна веднъж дневно. Тъй като беше пропуснала днешното хранене, ще се наложи да почака до утре. Ако иска нещо по-свястно от мухлясал хляб и вода, ще се наложи да му плаща. Може да се облекчава в ъгъла на килията. Ако заслужи, той би могъл да извика момчето от конюшнята да почисти. Вода за баня не й се полага: той не е прислужник и не може да мъкне тежките ведра. И по-добре да не се оплаква, защото може и да забрави да я храни. Ако иска някои подобрения, като фенер например, Ще трябва да си плати.

По време на тази тирада Роина изпадна в ужас. Знаеше за какво заплащане й се намекна. Погледът на този тип не се откъсваше от гърдите и бедрата й. Можеше да се закълне, че ако тази воняща свиня я докосне, направо ще умре. Но какво ще стане след месец при тези условия? Дори след седмица? Не се беше хранила от предишната вечер и вече усещаше слабост. Ами тъмнината? Тук ще бъде като в гробница и с нетърпение ще очаква посещенията на този човек само защото носи фенер!

Роина просто не бе в състояние да промълви и дума. Тъмничарят явно беше доволен от това. Когато напускаше, нагло се изхили. Роина се свлече върху одеялата и горчиво се разрида. Фенерът й щеше да гори още няколко часа и после… Досега не беше мразила тъмнината, но кога светлината за нея е била проблем? Как щеше да издържи на това място и с тези плъхове наоколо?