Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 22

Крехката слугиня отново се настани в съзнанието му. Това му помогна да се отърве от мрачните мисли. Отначало я беше взел за ангел. Русата й коса, огряна от светлината на свещите, приличаше на ореол. Цялата беше в бяло, а къдриците й се спускаха чак до бедрата.

Сапфирените очи доминираха върху дребното й личице. Огромни и кръгли, те криеха някакви тайни. Мислите й му бяха непонятни, докато не беше станал свидетел на гнева й. Той беше провокирал любопитството му повече от неизвестността пред него. Тогава го беше обзело странното желание да бъде пазител на този ангел.

Искаше му се да я попита защо е ядосана, затова я беше помолил с поглед да свали кърпата от устата му. Отказът й го беше изненадал, после го беше ядосал. Реакцията й беше като на разглезено дете. Затворил очи, той бе проявил своето нежелание да я гледа. Истината беше, че тази прислужница странно и необяснимо му въздействаше.

Харесваше му да я гледа — тя беше приятна гледка. Това, че щеше да му каже причината за неговото пленничество, му беше послужило като оправдание отново да отвори очи. Тя се беше приближила до леглото и сега красотата й направо го зашемети. Кожата й беше бяла и гладка като алабастър. Устните й блестяха предизвикателно. Внезапно слабините му се разгорещиха и това го подразни.

После му стана смешно. Ако не беше запушена устата му, сигурно щеше да прикани момичето да го поязди, докато са сами. Тя сигурно нямаше да се съгласи. Той нямаше и една монета, с която да й плати. Когато го освободят, ще изгори тази къща до основи. Така девойката ще има нужда от подслон и той ще я покани да живее при него. Уорик с горчивина си спомни за своята годеница, която го очакваше може би точно в този момент. Но и това не промени намерението му. Той щеше да вземе тази прислужница в своя дом!

ОСМА ГЛАВА

— Сега знаеш всичко — каза унило Роина. Току-що беше разказала на Милдред цялата гадна история за смъртта на съпруга си и за неговия заместник. — Сигурна съм, че Джилбърт ще изпълни заканата си. Или ще забременея, или ще убие майка ми.

— Права си. Кучият му син! Добре поне, че няма да стои и да те зяпа. Съпругът ти би го направил, ако те беше дал на своя човек Джон. — Милдред въздъхна. — Предполагам, че трябва да се подчиниш.

Роина кършеше ръце.

— Знам, но как да го направя?

Очите на прислужницата блеснаха, после се затвориха.

— Каква съм глупачка, а? Как би могла да знаеш това? Съпругът ти е трябвало да си вземе необходимото. Сега ти ще си активната страна. Онова момче не може дори да те напътства със запушената си уста. Казваш, че лежи но гръб, така ли?

— Да, и не може дори да помръдне, защото е окован с вериги.

Милдред отново въздъхна.