Читать «Адвокатът» онлайн - страница 5

Той бърка във вътрешния си джоб и вади кожено калъфче. Прилича на кутия за скъпи писалки. Когато го отваря, виждам вътре пури.

— Ще разрешиш ли?

Мери го стрелва с неодобрителен поглед.

Обикновено в моя кабинет не се пуши, но този път правя изключение. Той предлага и на нас. Аз отказвам, Хари приема.

— Докторът казва, че не бива да пуша. Единственият ми порок освен лодката и риболова. Ти излизаш ли някога? — Пита Джона. — На спортен риболов?

Поклащам глава. Джона говори каквото му хрумне, мъчи се да избегне болезнения въпрос.

— Трябва някой път да опиташ. Успокоява душата. Ще те изведа с „Аманда“. — За миг думата засяда на гърлото му. — Нарекох я на внучката си. Тя много обичаше да плаваме заедно.

— Стига с тая лодка — казва Мери. — Дъщеря ни искаше пари. Непрекъснато. Онзи билет беше същинско проклятие. Без него тя щеше да остави Аманда намира. Щеше да ни зареже и да живее както намери за добре. Но при толкова много пари… Все едно, че откри нов наркотик.

— Когато излезе на свобода, тя дойде да ми иска пари — намесва се Джона. — Канела се да започне бизнес. Нищо не й дадох. Знаех, че парите ще идат във вените или носа й под вид на наркотици. Или пък в джоба на някой от ония нехранимайковци, с които обикновено се влачи. По отношение на мъжете дъщеря ми не проявява твърде добър вкус. Привлекателна е и точно това я съсипа.

Той измъква портфейла от вътрешния си джоб и вади снимка. Подава ми я през бюрото.

— Беше се подстригала като кинозвездата Мег Райън. Всички й казваха, че прилича на нея.

Поглеждам снимката. Да, не са лъгали. Джесика е руса, симпатична и сексапилна. Къса прическа. Най-приятна е усмивката, съвсем като на примерна гимназистка. Джинсите й прилепват плътно по тялото, а късата плажна блузка не крие почти нищо. Приведен над нея, изотзад я прегръща някакъв едър тип с кожен елек на голо. На едната му ръка виждам татуировка и макар че снимката не е чак толкова ясна, струва ми се, че забелязвам следи от игла под лакътя.

— Вечно й се лепяха разни неудачници — казва Джона. — С татуировки по задниците. Нехранимайковци, дето цял живот знаят само да яхат мотоциклети. Нали се сещаш…

Той ме поглежда през синкавия дим и пуска ново облаче.

— Това е Манди.

Джона ми подава нова снимка. Манди е в ученическа униформа. Косата й е пристегната на опашка, само няколко непокорни къдрици висят отстрани.

— Сега косата й е малко по-дълга — казва Мери. — Поне така си мисля. Ако не са я подстригали.

— Полицаите казаха, че понякога правят така — добавя Джона. — И ги обличали като момчета. Тъй че снимките във вестниците или по кутиите с мляко да не помогнат.

Хари оглежда изпитателно снимката на Джесика.

— На колко години е?

— На двайсет и осем. Ако доживее до трийсет, ще е истинско чудо. Затова трябва да си върнем Манди. Майка й всяка нощ спи с различен мъж. Някои са направо ужасни.