Читать «Адвокатът» онлайн - страница 6

— А бащата на момичето? — питам аз.

— Колкото знаеш ти, толкова знам и аз — каза Джона. — Никой не се е обаждал, а Джесика си трае.

— Чии са родителските права?

— Получихме ги временно, когато Джес влезе в затвора. Сега са постоянни. Не че има полза от тях, по дяволите. Джесика се заинтересува от Манди едва след като взехме печалбата. Искаше пари след затвора и ме притискаше чрез детето. Ако не съм плащал, щяла да си я вземе веднага щом излезе. Предложих да й купя къща. Не на нейно име, естествено. Не бях чак толкова глупав. При първа възможност щеше да я продаде и да избяга с парите. Но все пак предложих да й намеря хубава къща в нашия квартал. Да я издържам. Тя обаче не пожела и да чуе. „Не ви искам ни меда, ни жилото“, тъй каза.

— И тогава подадохте молба за отнемане на родителските права? — обажда се Хари.

— Точно така. Отидохме в съда. По това време вече имахме доста писма от Джесика. Тя не беше особено умна. В писмата заплашваше да си вземе детето, ако не платим. Това не я представи в добра светлина пред съда. Макар че имаше законното право да вземе Аманда, съдията разбра какво става. Манди беше като вещ в заложна къща. За да я остави при нас, майка й щеше да вземе пари, а като ги изхарчи, да дойде за още.

— Джесика вече не е в затвора, така ли? — пита Хари.

— Излезе преди шест месеца — казва Джона. — На двайсет и трети октомври. Помня точната дата, защото дойде у нас. Беше различна. Изглеждаше променена.

— Да, затворът променя хората — казвам аз.

— Не, не беше това. Всъщност изглеждаше някак по-чиста, по-прилична, отколкото я бях виждал години наред.

— Животът зад решетките й се е отразил добре — казва Хари.

— Мисля, че я е приучил на дисциплина — казва Джона. — На целенасоченост. Само че с погрешно избрана цел. Беше прилично облечена. Нищо особено — пуловер и панталони. Носеше очила с телени рамки, които й придаваха едва ли не интелектуален вид. Поиска да види Манди. Какво можехме да направим?

— Позволихте ли й?

— Да, в нашия хол. Манди бе виждала майка си толкова рядко, че не знаех как ще реагира. Когато Джесика влезе, детето просто се сви като спукан балон. — Джона въздъхва. — През онзи ден в хола имах чувството, че някой изтръгва сърцето ми от гърдите. После Манди няколко дни се оплаква, че я боли коремчето, и всичко беше заради напрежението от срещата с майка й, заради факта, че се е върнала в нейния живот. Ние с Мери си мислехме, че ще е добре да прекарат известно време заедно, да се опознаят. Но Джесика пак подхвана старата песен. Започна да манипулира Манди. Поиска да я отведе у дома си. Като че изобщо имаше дом.

— Сигурно в някой пансион — казва Хари. — Обикновено така правят, когато излязат на свобода.

— Ние отказахме. В никакъв случай нямаше да го разрешим. Джесика ме погледна право в очите. Каза, че и земята да се продъни, пак ще си вземе детето. Че нямам право да й го отнемам. И това, след като го бе изоставила за цели осем години. Каза, че ще се бори с мен. Ако трябва — в съда. А ако се наложи, и извън него.