Читать «Адвокатът» онлайн - страница 3

Намерихме сътрудник, който да крепи положението в столицата. Все още не бяхме готови да изгорим мостовете. Щяхме да се редуваме за посещения в кантората, да крепим по един крак в двата свята, докато усетим, че можем да скочим на юг веднъж завинаги.

През тези месеци Сюзан изигра решаваща роля като втора майка на Сара. Можех да оставям дъщеря си при нея по цяла седмица. Когато по време на седмичните командировки се обаждах в дома на Сюзан, беше трудно да повикат Сара дори до телефона. А дойдеше ли, в гласа й звучеше смях и онова особено нетърпение, което подсказва, че си прекъснал нещо забавно. За пръв път през тези пет години след смъртта на Сара дъщеря ми беше безгрижно дете. Дори когато в края на зимата крадци обраха дома на Сюзан, аз бях твърдо уверен в способността й да се погрижи за дъщеря ми.

Сюзан е седем години по-млада от мен, разведена тъмнокоса красавица. Има невинно детско лице и изящни черти, зад които се крие ум на боец.

От осем години Сюзан ръководеше Службата за закрила на децата в Сан Диего — организация, която разследва сигналите за насилие над деца и дава препоръки на прокурора и съдилищата относно съдебната отговорност и родителските права. Не бих нарекъл това нейна професия, както не бих сравнил кръстоносните походи с увеселително пътешествие. Тя върши работата си с фанатична страст. Децата са нейният живот. Завършила е специалност развитие на детето в ранна възраст, чийто боен вик гласи: спасете децата.

Срещаме се от две години, макар че дори и сега, в Сан Диего, не живеем заедно. Прехвърлих се на юг, за да бъда с нея, но след кратък спор решихме да не се събираме. Поне засега.

Когато пристигнах на юг, някакъв неписан закон на личната независимост повели да живеем в отделни къщи. Изглежда, че прекарваме заедно все повече време; разбира се, когато не съм на път обратно към големия град.

Този гордиев възел ще бъде разсечен веднага щом двамата с Хари си осигурим достатъчна клиентела на юг и именно затова днес подновявам едно старо познанство.

Джона и Мери Хейл седят пред бюрото ми. Остарял е, откакто се видяхме за последен път. Мери си е все същата. Има нова прическа, но иначе десетте години не са я променили особено. Беше още преди смъртта на Бен и делото за убийството на Талая. Много вода е изтекла…

Джона бе един от първите ми клиенти, след като напуснах прокуратурата, където направих първите си стъпки в професията. Фирмата го отпрати по коридора към новака от стаичката в дъното.

По онова време Джона беше обикновен трудов човек, надхвърлил петдесет — женен и с дъщеря в последния клас на гимназията. Готвеше се за принудителна пенсия. Работеше в железопътното депо накрая на града, което едва креташе. След дълги години работа с тежки машинни части върху голия бетон Джона страдаше от хронични болки в гръбнака и коленете, което го правеше мишена номер едно за съкращение. Дори и днес ходи с бастун, макар че сегашният е далеч по-изящен от някогашната простичка извита тояга.