Читать «Адвокатът» онлайн - страница 45

Човекът е нисък и набит, доста пълен, с бермуди до средата на прасците, тъй че прилича на пират от стара комедия. Омачкано поло прикрива само отчасти издутия му корем, навяващ асоциации за статуя на Буда. Ако се съди по чорлавата коса, навлякъл е полото преди броени секунди.

Щом прекрачва вътре, пришълецът спира и се обляга на рамката. Продължавайки да се бори с непокорната обувка, той оглежда клиентите. Трябва му само секунда, за да съобрази, че го търся аз. Когато спира до масата ми, вече е в напълно приличен вид, ако не се броят провлачените връзки на обувките.

— Здравейте, мистър Мадриани.

Той се опитва да се усмихне чаровно, но вместо това заприличва на елф, който е спал на Нова година с жената на Дядо Коледа. Зъбите му са малко неравни и блестят ослепително върху мургавото лице, изглеждащо още по-тъмно заради наболата четина.

— Извинявайте. Имах малко работа.

— Така и допуснах. Наричайте ме Пол.

Протягам ръка и той енергично я стиска.

— Хоакин Мърфи. Можеш да ме наричаш Мърф. Всички ми викат така.

— Добре, Мърф. Сядай.

Сега забелязвам, че е облян в пот.

— Мислех да дойдеш при мен — предлага той. — Отзад. По-спокойничко е.

— Както кажеш. Да ти поръчам ли нещо за пиене?

Сервитьорката изниква до нас.

— Бира „Корона“, Роузи — казва Мърф. — За навън.

Вдигнал е крак върху съседния стол и се мъчи да завърже обувката си. По ръцете му има петна от машинно масло, а с ноктите сякаш е орал нива.

— Отдавна ли чакаш?

— Не.

Той забелязва, че гледам ръцете му.

— Имаш ли лодка, такъв ставаш. Поправях трюмната помпа. Забравих да гледам часовника. Ако не е една грижа, друга ще е. Имал ли си някога? Лодка, искам да кажа.

— Пропуснал съм това удоволствие — казвам аз.

— Не ти и трябва, ако не те бива с ремонтите. Или ги вършиш сам, или ти излиза през носа. С лодките не можеш да занемариш поддръжката. Не е като с къщата. Ако имаш спукан водопровод у дома, най-много да ти прогние някоя греда. Допуснеш ли такова нещо на плавателен съд, рано или късно отиваш на дъното.

И той избърсва мазните си ръце с ленената салфетка от масата.

Пристига сервитьорката. Мърфи взима от нея шишето студена бира. Поръчваме сандвичи.

— Ще ни ги донесат — казва той.

Вадя няколко банкноти и плащам. После ставаме.

С напитките в ръце излизам след Мърфи през плъзгащата се врата. Прекосяваме открития ресторант и продължаваме по кея. Неговата лодка е в четвъртото отделение по посока на корабостроителницата, която се вижда през мачтите. В сенките проблясват искри от електрожен.