Читать «Адвокатът» онлайн - страница 46

Мърфи хваща едно въже и пъргаво се провира под бушприта на голяма двумачтова платноходка. Доколкото мога да преценя, дълга е над дванайсет метра.

За да го последвам, трябва да се прегъна надве.

„Златното съкровище“ се оказва елегантна и доста солидна яхта с дървен корпус. Под зеленото платнище отпред виждам кабинка с голямо кормило от тиково дърво. Яхтата е боядисана в тъмнозелено, с черни ивици и дъсчена палуба. Оборудвано е безупречно — грижливо сгънати бели платна, изпънати въжета и медни части, излъскани тъй старателно, че виждам в тях смътното си отражение.

— Това ми е кантората — казва Мърфи.

— Май добре се печели от детективска работа.

— Стига да имаш добри капиталовложения и богат чичо — уточнява Мърфи. — Това тук го дължа най-вече на чичото. — Той отпива глътка бира, докато аз оглеждам яхтата с възхищение. — Построена е в началото на трийсетте години за някакъв контрабандист на алкохол. Когато я открих, беше в ужасно състояние. За щастие по нея има толкова малко метал, че не ставаше и за вторични суровини. Само това я е спасило.

— С любов е правена — казвам аз. — Красавица.

— Същинска прелест. И да не беше моя, пак щях да го кажа.

Той говори така, сякаш яхтата е живо същество. Повежда ме по мостчето, после заобикаляме покрай надстройката, която стърчи в средата на палубата като миниатюрна къщичка. Шест кръгли илюминатора пропускат светлина навътре и надолу, където навярно са каютите и салонът.

Мърфи заобикаля ъгъла, дръпва люка настрани и сръчно се спуска по стълбата. Оказва се удивително пъргав за размерите си, особено като имам предвид, че едната му обувка е развързана. Слизам след него и попадам в просторна каюткомпания.

Стените са облицовани с тъмен махагон, подът е от полирани тикови дъски, а ниският сводест таван представлява плетеница от лакирани греди. През тях проникват снопове светлина от илюминаторите горе.

— Сядай. Чувствай се като у дома си.

Мърфи кимва към една от скамейките, прикрепени към вътрешната страна на корпуса. После измъква от вграденото бюро бележник и молив.

Сядам и оставям коктейла си в стойката за чаши.

Мърфи се настанява зад бюрото и слага бутилката върху разгъната карта. Запотеното стъкло оставя по хартията влажно кръгче.

— Както вече ти казах по телефона — започва той, — рядко се занимавам със семейни истории. Нямаше да поема случая, но Фред Хоукинс те препоръча. Често работя за Фред.

— Аз пък си мислех, че частните детективи си вадят хляба най-вече от бракоразводни дела.

— Без мен. Захванеш ли се с разводи, сам си просиш куршума. Разярените съпрузи са изтрепали повече народ, отколкото мафията.

— Е, тогава да те успокоя. В случая няма замесен съпруг. Аз самият не се занимавам със семейни дела.

— Тогава защо си се намесил?

— Един приятел има проблеми.

— Парични ли?

— Не, богат е.

Новината оказва благотворен ефект върху Мърфи. Или поне го кара да си припомни, че има бележник. Той разчиства хартиите от бюрото, после пъхва молива в електрическата острилка и го стърже, докато остава едва ли не само гумичката.

— Разкажи ми за клиента си.