Читать «Адвокатът» онлайн - страница 34

Поемам риска и тръгвам нататък по металния мост, който свързва плаващия док с паркинга. Сега е отлив и платформата е слязла три метра надолу. От тази позиция вече не виждам нищо освен рибешката опашка, провиснала като лъскав триъгълник под куката на крана.

По пътя натам минавам покрай двойка побелели старци, поели към яхтата на мечтите си с пълна пазарска количка.

Някакъв тип мие с маркуч платноходката си.

— Търся Джона Хейл.

Той ме оглежда, свива рамене и поклаща глава.

— Не го познавам. Искате ли да наемете яхта?

— Не, благодаря. Някой друг път.

Ускорявам крачка и стигам до края, където кеят завършва с напречно разклонение. По-големите кораби са швартовани тук, откъм външната страна. Виждам яхтата веднага щом отминавам стоманените колони, които удържат дока намясто. На носа е изписано с големи черни букви:

АМАНДА

По кея около яхтата се е струпал народ. Всички зяпат провисналата риба и човека, изпъчен за снимка пред нея. Около него други рибари вдигат бутилки и кутии бира за успеха на своя приятел. Джона не ме забелязва. Той стои до рибата.

Мъчат се да я претеглят, но не е толкова лесно. Кранът едва удържа тежестта. Никога не съм виждал по-голяма риба меч, макар че в това отношение опитът ми е твърде оскъден.

Джона е облечен като прост рибар — с гумени ботуши, стара риза и брезентов гащеризон, изпоцапан с кръв и люспи от грамадната риба. Вече е започнал да я изкормва с нож колкото мачете, а мъжете наоколо подмятат добродушни закачки и го тупат по гърба. Някой му подава бутилка студена бира, по която се стича пяна. Рано е още за пиене, но тия хора сигурно са излезли в морето преди разсъмване.

Джона ме забелязва едва когато се обръща да поеме шишето. Сочи рибата и прави възторжена физиономия, после изведнъж осъзнава, че не съм дошъл за развлечение.

Той подава ножа на един от мъжете и започва да си пробива път през възторжената навалица като политик — тук стиска нечия ръка, там приема поздравления от група подпийнали рибари. През цялото време не ме изпуска от поглед. Мъчи се да прочете по лицето ми дали не съм намерил Аманда.

Когато стига до мен, Джона не губи време.

— Имаш ли новини? — пита той. — Откри ли Аманда?

— Не, но трябва да поговорим.

— Какво става? Да не й се е случило нещо?

— Не. Поне не съм чувал. Продължаваме да я търсим. Но има нещо друго.

Тежка въздишка на облекчение разтърсва цялото му тяло като токов удар. Той отпива солидна глътка от бутилката, после забелязва, че нямам питие.

— Чарли, дай една бира за моя приятел.

Преди да възразя, един от моряците на яхтата отваря хладилния сандък.

— Не, благодаря.

— Остави, Чарли.

— Идвам от среща със Золанда Суейд.

Лицето му става мрачно.

— Какво ти каза? Призна ли, че е идвала у дома?

— Не отрече.

— Добре. Според мен е добре, нали?

Той отпива още една глътка.

— Настроила се е за люта битка. Отправя отвратителни обвинения.

Джона гледа шишето, яхтата, всичко друго, освен мен.

— Тя е луда жена. Луда за връзване — казва той. Не го интересува нито една нейна дума. — Радвам се, че успя да отскочиш дотук. Сигурен ли си, че не искаш нещо за пиене?