Читать «Адвокатът» онлайн - страница 32

— Нямам желание да катастрофирам. Спрял съм на светофар, само на две пресечки от магистралата.

— Къде искаш да се срещнем?

Вече няма „какво“, „защо“ и „от къде на къде“. Изведнъж разполагам с цялото й внимание. За Сюзан заплахите срещу нейното царство са по-убедителни и от най-логичния аргумент.

— В моята кантора. След един час. Ще се опитам да намеря Джона. Би ли позвънила на Хари? Не знам дали още е в кантората. Ако го няма, опитай в апартамента му. Знаеш ли номера?

Не го знае, затова се налага да го продиктувам.

— Вероятно не би било зле да доведеш някой от инспекторите си — добавям аз.

— Защо?

— Защото може да ни потрябва помощ. Не разполагаме с много време.

Винаги съм си мечтал за жена със собствена полицейска организация.

— Трябва да си помисля — казва тя.

— Както решиш — отговарям аз. — Повтарям, не разполагаме с много време. Ще се видим след час.

Без да чакам отговор, аз изключвам телефона. След секунди летя с колата на север по магистрала 1–5 и се озъртам за подходяща отбивка.

Като човек с неограничено свободно време и осемдесет милиона в банката, Джона вероятно е на едно от двете места — у дома си в Дел Мар, докъдето има двайсет минути път с кола, или на пристанището при яхтата. Надявам се да не е отпратил на риболов из безкрайната синева.

Завивам по една отбивка към центъра, намирам спокойна улица и паркирам до тротоара. Тия дни предвидливо въведох домашния номер на Джона в паметта на телефона. Сега натискам бутона и при втория сигнал отсреща вдигат слушалката.

— Ало.

— Мери, ти ли си?

— Да.

— Обажда се Пол Мадриани.

— Откри ли Аманда?

— Не още. Джона там ли е?

— Не. Не съм го виждала тази сутрин. Когато станах, вече беше излязъл.

— Знаеш ли къде е отишъл?

— Да не се е случило нещо?

— Просто трябва да поговорим. Знаеш ли къде е?

— По всяка вероятност е при яхтата. — И тя обяснява как да я намеря. После пита: — Сигурен ли си, че не е станала някоя беля?

— Нищо сериозно — лъжа аз. — Има ли начин да му се обадя?

— По клетъчния телефон. Но май тая сутрин го е оставил на нощното шкафче. Една секунда. — Тя проверява и след малко се връща. — Да. Забравил го е.

— Слушай, Мери, ако Джона се върне и не съм го открил на пристанището, трябва да поговоря с него. Кажи му да позвъни в кантората. След един час ще съм там и бих желал да се видим. Важно е.

— За какво става дума?

— В момента не мога да обясня.

— Той знае ли телефонния ти номер?

За всеки случай я моля да си запише номера на кантората и на клетъчния ми телефон.

— Значи след час — повтаря тя.

— Да. И още един въпрос. Ако е потеглил с яхтата, има ли начин да се свържа с него?

— Има радиостанция. На къси вълни или УКВ. Нещо такова. Но не знам как да го търся по радиото. В краен случай бреговата охрана сигурно ще го намери. — Мери изчаква да отговоря. Не казвам нищо и след малко тя пита: Станало е нещо, нали?

— Не. Недей да се тревожиш. Само му предай каквото ти казах, ако се върне.

Сбогувам се и изключвам телефона.