Читать «Адвокатът» онлайн - страница 30

— Джесика ли ви го каза?

— Не беше необходимо. Знам как работи системата, как загърбват собствените си правила, когато им е изгодно. А имам и доказателства. Можете да им го кажете.

— На кого и какво да кажа?

— Четете вестниците — отвръща тя.

Аз отново оглеждам съобщението, сякаш съм пропуснал нещо.

— Не, не там — казва Суейд. — В сутрешните вестници. Да не мислите, че ще изложа всичко в съобщението, та тъпите журналисти да провалят нещата с неуместни въпроси? Имам документни доказателства. За цялата гадост.

— Какви? Документи, с които да докажете, че Джона Хейл е измъчвал внучката си? Това само луд човек би го изложил в писмена форма.

— Не е важно — казва тя, сякаш си говорим на различни езици.

— О, важно е. Джона Хейл няма нищо общо с тия нелепи обвинения. Ако водите лична война с властите, това си е ваша работа. Не замесвайте невинен човек.

— Невинен! — възкликва Суейд. — Занесете това съобщение на вашия невинен човек и го вижте как ще се изпоти. — Тя посочва листа. — И му кажете да си обуе азбестови галоши. Защото ще нагази право там.

Поглеждам я с недоумение.

— В ада — пояснява тя и пренебрежително махва с ръка. — А сега марш навън. Имам работа. Трябва да адресирам пликове.

Усещам как ушите ми пламват от неудържим гняв.

Суейд надига глава. Аз все още стоя пред нея, изчервен като домат.

— Вървете — казва тя. — Изчезвайте. И затворете вратата.

После ми обръща гръб и изчезва из сенките в дъното.

Озъртам се към тезгяха. Кутията със съобщението за печата вече не е там. Суейд я е взела със себе си.

5

Английският език е пълен с поговорки за правосъдието. То е меч без ножница; то е двуостър меч; другото острие на правосъдието се нарича мъст. Изглежда, че Зо Суейд признава само това острие.

След напускането на нейното ателие аз не губя време. Клетъчният телефон е заключен в жабката на Скокливата Лина. Изваждам го, включвам адаптора в гнездото за запалка и почвам да набирам.

Докато карам по Палм Авеню, въртя волана с една ръка, а с другата сменям скоростите и в свободните промеждутъци натискам бутони.

— Ало — изрича отсреща женски глас.

Чувам тихо съскане — включила е уредбата. Всички на десетина крачки от нея могат да чуят какво си говорим.

— Сюзан, обажда се Пол. Можеш ли да вдигнеш слушалката?

Набрал съм прекия номер в кабинета й, за да не се разправям със секретарката. Слушалката щраква и съскането заглъхва. Сега чувам гласа й съвършено ясно.

— Хващаш ме в лош момент. Имам съвещание с персонала. Много сме заети.

Представям си картинката: пет-шест търтеи са се скупчили около бюрото, а Сюзан прави разбор на дейността по отдели. Тази жена страшно си пада по прекия контрол.

— За съжаление не мога да чакам — казвам аз.

— Какво има? — Сюзан безпогрешно надушва проблемите по тона на събеседника. — Къде си?

— На пътя. След малко излизам на магистралата. Тъй че нямаме много време за разговор. — Казвам го, защото от вятъра при високите скорости става почти невъзможно да се говори. — Току-що излизам от среща с твоята приятелка Суейд.