Читать «Адвокатът» онлайн - страница 28

— Моят клиент е Джона Хейл.

Лицето й грейва като фенер.

— Мистър Лотария. Защо не го казахте по-рано?

Ръката излиза навън. Чантата изчезва под тезгяха. Изведнъж Суейд се превръща в самата сърдечност. Обзема ме страх, като виждам подобна радост.

— Тъкмо му готвех нещо специално — казва тя. — Надявам се да обича славата.

Не се хващам на въдицата. Мълча.

Тя хлътва под тезгяха като дяволче на пружина. Чудя се дали не рови отново в чантата. Мярка ми се видение как получавам куршум в задника, докато прескачам прага. Но я чувам как си говори съвсем добродушно, докато разбутва някакви кашони и хартии.

— Къде съм я сложила? — мърмори Суейд. — Преди малко ми беше пред очите. По дяволите. О, ето къде била. — Тя изниква иззад тезгяха с голяма кутия, претъпкана с документи. — Вчера направих копията. Мислех да му запазя изненадата за утре. Но щом сте дошли чак дотук, защо да чакаме?

И тя ми подава две странички, скрепени с кламер.

За да не сбърка случайно някой, най-отгоре е отпечатано с грамадни букви: СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА. За справки — Золанда Суейд и нейният телефонен номер.

„изчезналите жертви“, доброволна организация за подпомагане на малтретирани жени и техните деца, съобщи днес, че ще предяви обвинение за тормоз и изнасилване срещу мъжа, който спечели една от най-големите печалби в историята на държавната лотария.

— Искам данъкоплатците да знаят кого подкрепят — казва Суейд.

Продължавам да чета.

Джона С. Хейл, жител на луксозния крайморски квартал Дел Мар в окръг Сан Диего, бе обвинен от организацията в изнасилване на дъщеря си Джесика. Твърди се, че най-малко в три отделни случая Хейл е извършил сексуално насилие над дъщеря си, която по онова време била непълнолетна. Освен това Хейл се обвинява в тормоз на невръстната си внучка, поставена под негова опека с официално решение на съда в Сан Диего преди повече от година. Името на детето се пази в тайна.

В безграничното си високомерие и самочувствие Суейд е написала всичко това не като съобщение, а в стила на вестникарска статия, излагаща неоспорими факти, сякаш „Изчезналите жертви“ е някаква държавна инстанция, а клеветите срещу Джона — решение на Върховния съд.

— Сигурно се шегувате.

— И през ум не ми минава — отвръща тя.

— С какви доказателства разполагате?

— С клетвените показания на Джесика в писмена форма.

— Куп лъжи от устата на една завистлива и отмъстителна дъщеря — казвам аз. — Знаете, че тя се е опитала да изкопни пари от баща си, но той я е изгонил. Джесика се занимава с изнудване, а вие й помагате.

— Друго не съм очаквала от вас — казва тя. — Глашатай на мъжката тирания. Колко ви плаща Хейл?

— Аз пък мога да ви нарека самозвана екзекуторка. Можем да се обиждаме до второ пришествие, но това няма да промени истината.

— Истината е на наша страна — казва Суейд и вдига ръка като за клетва. — Макар че не се надявам човек като вас да я приеме. Четете нататък. Става още по-интересно.

— С какво друго разполагате, освен брътвежите на една затворничка и наркоманка?