Читать «Адвокатът» онлайн - страница 179

Лейтенант Ернесто Лопес Сантес е ветеран с осемнайсетгодишен стаж в мексиканските войни срещу наркотика. Висок, строен мъж с дълго тясно лице, черна коса и проницателни черни очи. Говори на испански много бързо, думите просто се леят от езика му, а преводачът напразно се мъчи да му насмогне. Накрая Лопес реши, че английският му може и да не е съвършен, но ще свърши по-добра работа.

— Къде научихте английски, лейтенант?

— Escuela — казва той. — Училище. В Халиско.

Целта на нашето предложение е да определим дали зашитата може да представи доказателства, че Онтаверос е имал както мотив, така и възможност да убие Суейд.

— Можете ли да ни кажете къде бяхте на осемнайсети, в събота вечерта… тоест преди три дни?

— Ваша светлост, това няма нищо общо с делото — обажда се Райън.

— Предстои да решим дали няма — казва Пелтро. — Говорете.

И той прави на Лопес знак да започва.

— Бях в Кабо Сан Лукас.

— По служба ли?

— Да.

— Можете ли да кажете на съда какво се случи онази вечер?

— Имаше престрелка в ресторант. Загинаха неколцина наркотърговци. И двама полицейски служители.

— Можете ли да ни кажете колко са били престъпните нападатели?

— Да. Петима. Може би повече.

— Петима бяха убити, така ли?

— Да. Туй е вярно.

— Разпознахте ли един от убитите като Естебан Хосе Онтаверос?

— Да.

— Издирваха ли го в Мексико?

Той ме поглежда така, сякаш не разбира въпроса.

— Fugitivo? — пояснява преводачът.

— О, si. Да. Онтаверос бягаше от правосъдието.

— Ако ви покажа снимка на този Онтаверос, ще го разпознаете ли?

— Може би — казва той.

На подиума пред мен лежи папка. Вътре има няколко копия от една и съща снимка, направени само преди няколко часа. Подавам две на пристава — едно за свидетеля и едно за съдията, после давам трета снимка на Райън, който почва да я проучва старателно.

— Това е увеличена фотография — казвам аз на свидетеля.

Той поглежда и кимва.

— Виждали ли сте я друг път?

— Не.

— В кадъра има няколко души. Ще ви помоля да се съсредоточите върху човека с черното сако на втори план. Онзи с мустаците.

— Откъде имате това? — пита Лопес.

Подминавам въпроса.

— Разпознавате ли този човек?

Веждите му подскачат.

— Да.

— Можете ли да кажете на съда кой е той?

— Естебан Онтаверос.

— Уверен ли сте?

— Да.

Обръщам се към Пелтро.

— Ваша светлост, разполагаме със свидетел, който ще потвърди, че снимката е направена на пристанището Спаниш Ландинг тук, в Сан Диего, същата сутрин, когато Золанда Суейд бе убита.

Онзи подпийнал приятел, който настояваше за един последен кадър с рибата, е направил може би най-ценната снимка в живота на Джона. Видях копията, когато ги донесоха на Мери два дни след ареста на Джона. Полицията ги конфискува като веществени доказателства за рибата меч и бяха включени в прокурорския списък. Но за пръв път ми хрумна, когато видях проснатите тела в двора пред дискотеката. Помолих да ми покажат трупа на Онтаверос. Исках да видя човека, който бе дебнал моя клиент и убил Хоакин Мърфи.

Едва когато се върнах и проучих снимката с лупа, установих твърдо връзката. Онтаверос наистина е дебнал Джона с надеждата да открие следите на Джесика.