Читать «Адвокатът» онлайн - страница 170

Сюзан се озърта към алеята, после оглежда безкрайните стъпала.

— Вероятно колите трябва да се оставят долу?

— Не, отзад има друг път — казва жената. — Можете да стигнете от града право до къщите.

— О, така ли? Колко удобно.

Виждам как Сюзан ме поглежда при тия думи. И двамата си мислим за едно и също. Питаме се дали този път е отбелязан на картата.

32

Поглеждам часовника. Седем и петнайсет. Слънцето почва да залязва над плажа като оранжева огнена топка, слизаща бавно зад канарите в края на полуострова.

След известно проучване успяваме да открием пътя, който лъкатуши нагоре зад къщите. На два пъти се изкачваме и слизаме по него. Зад всяка сграда има малък паркинг.

До номер три няма кола и ни остава да се чудим дали обитателите са там.

— Може да не кара кола — казва Сюзан.

— Може да сме сбъркали мястото — отвръщам аз.

— Не.

Сюзан е категорична. Сега чете инструкциите на бутилката с етер и съобразява как да не прекалим с дозата.

— Знаеш ли как се използва това чудо?

— Сипваш мъничко на парче плат и го притискаш върху носа и устата — обяснява Сюзан. Вече е купила от хотела малка хавлиена кърпа за тази цел. — Трябва само да я приспим за няколко секунди, докато й вържем ръцете и краката.

— Гледай да не дишаш, докато вършиш тая работа предупреждавам я аз.

— Знам.

Също като двама глупави разбойници ние седим в колата и четем от бутилката инструкции как се отвлича човек. Срещал съм подобни гении — всичките с дългосрочни присъди в разни места за лишаване от свобода.

— Един въпрос.

— Какъв? — раздразнено пита Сюзан.

— Ами ако й прилошее? Ако повърне?

Сюзан не е помислила, че Джесика може да се задуши със запушена уста. Тя оставя бутилката в голямата плажна торба до въжето, хавлиената кърпа и лепенките.

— Добре. Няма да използваме етера. Просто ще се помъчим да я уговорим.

Въпреки желязната си решителност Сюзан почва да губи кураж.

— Ако налети на бой, ще трябва да й запушим устата, преди да се развика.

— Ще я удържа — казвам аз. — В това време ти й слагаш лепенка на острите зъбки.

Сюзан се усмихва зловещо.

— Не можем да й позволим да позвъни на ченгетата. Няма да стигнем до аерогарата.

— Знам.

Проверили сме всички полети от Лос Кабос. Няма нищо за Сан Диего, но има вечерен самолет до Лос Анджелис. Излита малко след девет, тъй че не ни остава много време.

Огледали сме внимателно снимките на Джесика и Аманда, които Джона ми показа при първото си идване в кантората.

Ако някак сме сбъркали мястото, планът е тутакси да изскочим навън, да обясним, че сме искали да огледаме и да си тръгнем, но само след като видим детето.

Всички сгради имат само една врата, без заден вход. Не са много големи, просто няколко тесни стаички. От задната страна опират в скали и пустинни храсти.

На половината път нагоре в склона е вграден стар бетонен резервоар. Някой го е надраскал с черни надписи. Спираме в сянката му малко настрани от пътя. Отпускам облегалката и се излягам назад.

Наближава седем и двайсет и девет, когато в една от сградите светва прозорец.