Читать «Адвокатът» онлайн - страница 158

— Е, той беше ходил да разговаря с нея същата сутрин.

— Кой? — пита Райън.

— Мистър Мадриани.

— Смятахте ли, че има нещо общо с нейната смърт?

Сюзан едва не подскача от стола.

— Не!

Сега Райън гледа мен и съдебните заседатели проследяват погледа му.

— Тогава какво общо имаше това с мистър Мадриани?

Сюзан не отговаря и Райън използва случая, за да забие ножа още по-дълбоко.

— Нека прескочим въпроса защо сте го направили — казва той. — Да изясним какво последва. Открихте ли мистър Мадриани в киносалона?

— Да.

— И какво му казахте?

— Разказах му за смъртта на мисис Суейд. Малкото, което знаех.

— А накарахте ли мистър Брауър да разговаря с него?

— Мисля, че да.

— Значи го повикахте чак дотам, но не помните дали е разговарял с мистър Мадриани? Тогава защо го доведохте?

— Да, мисля, че разговаряха.

Райън се усмихва.

— И какво стана след това?

— Известно време разговаряхме — казва тя.

— А после?

— После отведох Сара Мадриани у дома. Прибрахме се и погледахме телевизия.

— Къде отиде мистър Мадриани?

— Потегли към ателието на мисис Суейд.

— Където беше трупът?

— Не знам дали още е бил там.

— Разбира се. Сам ли отиде мистър Мадриани? Според вас.

— Не.

— Кой го придружи?

— Мистър Брауър.

Райън прави ефектна пауза и се преструва на изненадан.

— Мистър Брауър? Кой предложи той да тръгне с мистър Мадриани?

— Не си спомням — казва Сюзан.

— Може ли идеята да е дошла от вас?

— Би могло.

Райън се усмихва на заседателите. Уклончивите отговори на Сюзан не правят добро впечатление.

— И с чия кола отидоха на местопрестъплението? — пита Райън.

— С колата на мистър Брауър.

— Служебната? Със служебните номера?

— Да.

— Защо използваха тази кола?

— Не знам.

— Може ли да е било, за да минат полицейските заграждения?

— Не знам.

— Позволете ми да подредя фактите — казва Райън. — След като узнахте за убийството, вие помолихте Брауър да дойде в кабинета ви. Обадихте се на партньора на мистър Мадриани да разберете къде е, защото не знаехте. Отидохте да го потърсите в киносалона и си уговорихте среща с мистър Брауър там. А после помолихте мистър Брауър да отведе мистър Мадриани на местопрестъплението със служебната си кола. Защо сторихте всичко това?

— Не знам.

— Не знаете ли? — възкликва Райън. — Не знаете ли?

На предния ред моливите вече пушат от търкане по бележниците. Райън я мачка безмилостно и с нищо не мога да му попреча.

— Чухте същия ден мистър Хейл да отправя смъртни заплахи към жертвата в кантората на мистър Мадриани. Знаехте, че мистър Мадриани е адвокат на мистър Хейл, нали?

— Да.

— И все пак не видяхте нищо нередно в това да помолите един полицейски служител от собствената ви организация да преведе мистър Мадриани през загражденията до мястото, където в момента течеше разследване на престъпление, в което можеше да се окаже замесен самият Мадриани?

Скачам от стола.

— Възразявам.

— Задайте въпроса по друг начин — казва Пелтро.

Най-лошото е, че проличават усилията на Сюзан да помогне на свой приятел. Мога да оспоря намеците, че някак е разбрала за вината на Джона, но заседателите вече са получили ясно послание: иначе защо би го направила?