Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 50

— Знаем кво е — прекъсна Алекс.

— Отначало беше много гот, но накрая взехме, че влязохме в компютъра на имперското разузнаване.

Стен — мъчеше се да запази лицето си безизразно — вдигна ръка за тишина и Игън млъкна. Стен кимна на Алекс и двамата станаха и отидоха в другия край на бардака, като мимоходом се оглеждаха за микрофони.

— Ти знаеш ли кво е направило това малко, но опасно момченце? Той и приятелчетата му са влезли във файловете на Махони. Не е чудно, че са тук на Ястребов трън. Шпионажът е по-добър от доживотен наказателен батальон. — Алекс се изкикоти.

— Какво мислиш за полковник Махони сега?

— Мисля, че ни натика в един свят, пълен с говна.

— Значи трябва да наемем тези хлапета?

— Нямаме друг избор, момко.

По пода се валяха купища разпечатки. Стен прокара длан по вече порасналата си коса и се зачуди защо по дяволите хората искат да стават генерали. Досега не беше се замислял с колко бумащина трябва да се оправи човек преди да може да изкомандва: „Огън!“

Алекс се беше проснал на дивана и кротко прелистваше дългия доклад, а пръстите на Игън ловко шареха по клавиатурата на компютъра. Хлапакът изтрака последния откос клавиши и се изправи.

— Готово, полковник. Всички подразделения са в готовност.

— Тъй — съгласи се Алекс, пусна доклада на пода и се пресегна за бутилката.

— Тъпотиите на Стен — каза Стен, застана в подигравателна поза „мирно“ и отдаде чест във въздуха. — Готови за операция, сър! Имам двеста бойци, които…

— Двеста и един — прогърмя глас от вратата.

Алекс скочи с пистолет в ръка, а Стен зае поза за атака.

Гласът се затътри напред и Стен реши, че това е най-грозният и най-нашареният с белези хуманоид, който е виждал.

Непознатият вдигна двете си ръце с длани навън — универсалният жест „не нося оръжие“. Стен и Алекс леко се отпуснаха.

— Кой сте вие, по дяволите?

Мъжът сведе поглед. Представете си един великан, висок два метра и половина, попрегърбен и малко засрамен.

— Казвам се Кършайн — каза той. — Искам да дойда с вас.

Стен се отпусна и награби бутилката.

— Прекратихме рекрутирането вчера. Защо не кандидатствахте тогава?

— Не можах.

— Защо?

— Бях в дранголника.

— Няма проблем с това — каза Алекс: стараеше се да говори дружелюбно. — Всички сме били там. Даже майка ми.

— Обаче аз не бях с тайфа — каза Кършайн. — Нямаше кой да ми плати гаранцията.

— Ако сте соло, какво правите на Ястребов трън? — попита Игън.

— Търся си работа.

— Някакъв опит? — попита Стен.

— Така мисля — отвърна великанът. — Имам това.

Порови в кесията на кръста си, извади един много опърпан и омазнен фиш и с неохота го подаде на Стен.

Стен го взе и го пусна в слота на четеца. Започваше като стандартен сертификат, издаван от Гвардията при уволнение.

НАСТОЯЩЕТО УДОСТОВЕРЯВА, ЧЕ ПРИНОСИТЕЛЯТ Е

КЪРШАЙН, УИЛЯМ

РЕДНИК

СРОК НА СЛУЖБА: 20 ГОДИНИ

ЗАЧИСЛЕН: ПЪРВИ ГВАРДЕЙСКИ ЩУРМОВИ

ВОЕННИ УЧИЛИЩА: НЯМА

ОРДЕНИ И ДРУГИ ОТЛИЧИЯ: НЯМА

КАРИЕРА: 27 Планетарни щурма. Първа вълна. 12 спасителни експедиции, 300 поддържащи щурма (Табл. XI за подробности), предлаган за следните награди: Галактически кръст, четири пъти; Имперски медал, осем пъти; Звезден куп Титан, шестнадесет пъти; Споменаван в депеши, един път. Разжалван, 14 пъти (табл. Х2 за подробности).