Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 49

Капитанът кимна с неохота.

— Капитане, аз не мога да ви използвам. Но в центъра на града има един, който може.

На лицето на младока се изписа надежда.

— Един стар сержант. Ще го намерите в Наемния офис на Имперската гвардия. Но той ще иска да види във вас следното…

Стен пренебрегна хилавото момче, седнало на масата срещу него, и се обърна към Алекс.

— Поредната шегичка ли, сержант?

— Не, сър. Не знам откъде и за какво е дошъл този момък.

Момчето беше около деветнадесетгодишно. Приблизително на височината на Стен и около петдесет кила на тегло, кривокрако. Дори на дневна светлина Стен забеляза блясъка на имплантираните му лещи.

— Вие искате да се запишете?

— Естествено — отвърна уверено хлапакът. — Между другото, казвам се Игън. И говоря от името на дванайсет колеги.

— Колеги? — повтори слисано Стен.

— Да. Искаме да се запишем. Прочетохме договора ви и приемаме условията за срока на службата.

Стен простена наум. Този ден се очертаваше доста дълъг.

— Ако сте прочели… ъъ… предложението ни, щяхте да разберете, че…

— Разбрах, че търсите банда главорези. С ками в зъбите или където там ги носят хората ви.

— Тогава защо…

— Защото не можете да се биете без мозъци.

— Смятах — каза Стен, че все ще мога да си ги осигуря.

— Вие? Един прост войник? — Този път Игън го погледна слисано.

— Оправям се.

— Оправяте се? Но ще ви трябва боен анализ. Ще ви трябват прогнози. Ще ви трябва някой за логистиката. Някой, който на място да импровизира система за електронен мониторинг. Ще ви трябват… полковник, съжалявам, ако звучи нахално. Но вие наистина имате нужда от нас.

— Абсурд: Вие и приятелите ви… предполагам, че са като вас? — Стен мина на друга, малко по-вежлива тактика. — Преди всичко, как мога наистина да съм сигурен, че сте мозъкът, за който се представяте?

— Вероятно защото зная, че разплащателната ви сметка на Първичен свят е 000–14–765–666 СМЕТКА ПИТОН, депозитор едно Паррал, безименен свят, а текущият ви баланс към тази сутрин беше точно $72 654 080 кредита.

Много тиха тишина. Стен реши, че започва да му писва да седи зяпнал.

— Как по дяволите — изломоти той, — сте разбрали това? Та ние оперираме с посреднически сметки.

— Сега разбирате ли защо ви трябваме, полковник?

Стен не отговори веднага. „О, Махони! Защо ме прати тук, сам самичък? Откъде да знам що за скапаняци му трябват на човек за една частна война? Досега само симулирам. Защо не съм с Бет и тигрите и да върша нещо простичко, като да замразя някой диктатор например?“

Съвзе се и попита:

— Игън. Един въпрос. Кои сте вие и вашите приятели?

— Ние… ами доскоро бяхме студенти в горния курс на един лицей.

— Кой по-точно?

Игън се поколеба, след което каза:

— Първичен свят.

Стен и Алекс се впечатлиха. Дори войниците знаеха, че Империята избира най-умните, за да следват в Лицея на Централния имперски свят.

— И защо сте тук?

Игън огледа бардака. Наблизо нямаше никой, който да чуе.

— Една нощ експериментирахме. Направих „пикбокс“ — нещо, с което се влиза в компютър…