Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 47

Вторият анализ — двамата с Алекс клечаха в храста зад щаба на „бирника“ гласеше, че колкото и да те повишат, не бива да ставаш прекалено мързелив, бездеен и склонен към луксове.

Обстановката беше доста луксозна. Пет гъсенични машини, които би трябвало да са окопани в права линия, бяха разположени в полукръг около щаба. Самата щабна единица включваше три свързочни БТР-а, две небронирани компютърни станции, един полугъсеничен монитор на електронната защита и един плосък БТР, щабквартирата на самия командващ.

Повечето транспортьори бяха със спуснати задни рампи и светлината струеше от тях в малкия лагер. Доколкото изобщо имаше кръгова отбрана, постовете се намираха вътре в светлинния кръг и Стен знаеше, че са заслепени за нощта.

— Време е да взимаме двореца, сержант.

Алекс се надигна и двамата крадешком запристъпваха към щаба.

Стен беше на два метра от първия часови, когато той го забеляза. Оръжието на войника се изсули от рамото му — скапаното му рамо! — в нещо средно между „на ремък“ и „за почест“.

— Стой. — Вяло.

Стен не отговори.

Едновременно: часовият схваща, че двама мъже се нахвърлят върху него / оръжието му се спуска за стрелба / ръката посяга към спусъка / Стен му влиза в гарда.

Много плавно… стъпка напред… дясната ръка назад, лявата напред. Тласък с бедрото и стегнатата дясна длан на Стен се изстреля напред. Тресна се в брадичката на часовия и главата му отхвърча рязко назад. Сигурно вече беше мъртъв, но Стен продължи атаката: отстъпваш встрани и удряш с ръба на дланта право в ларинкса. Задържаш тялото и леко го пускаш на земята.

След което и двамата — бегом.

Алекс метна граната в командния пулт, залегна по корем, когато друг от постовете изстреля залп към собствения си лагер и куршумите заотскачаха от бронята, и се надигна на колене точно когато някакъв слисан техник от компютърните БТР-и надникна, видя го и панически дръпна вратата.

Пръстите на Алекс сграбчиха вратата сантиметри преди да се затръшне и мускулите от света с тройна гравитация дръпнаха. Вратата се отпра от пантите и отхвърча настрани…

Един от техниците вътре посягаше към пистолет. Алекс сграбчи най-близката конзола и я запокити по него. Тя се стовари в гърдите му, мъжът се лепна кръвясал в главния компютър и направи късо. Веригата засвистя, засвятка и БТР-ът потъна в тъмнина.

— Каца? Каца? — Ужасеният шепот на другия техник.

„Ей, момко млади — помисли Алекс. — Днес съм добронамерен, оставям те жив.“

Излезе и тръгна към второто МПС. Надигна рампата и я натресе странично във вече затръшнатата врата на гъсеничния транспортьор. Вратата и рампата поддадоха едновременно. Отвътре избръмчаха като оси няколко куршума и Алекс залегна.

„Точно сега можех да си използвам уилигъна“ — помисли си и зърна наблизо нещо подобно на крик. Претърколи се до него, хвана дългата един метър дръжка и напъна. Дръжката, само сантиметър и половина обикновена стомана, изпука и се скърши.