Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 36

Матиас отново напълни чашите с вино. Освен своята. Синът на Пророка предпочиташе вода.

— Да, ние наистина сме много щастливи, че срещаме човек с дарби като вашите, полковник Стен — сподели добродушно Паррал и отпи от виното си. — Но не мога да се отърва от мисълта, че това щастие малко ни изненадва. Имам предвид, ако може така да се изразя, че вие сте твърде високо квалифициран за един толкова отдалечен звезден куп. Какво би могъл да търси човек с вашия талант в Лупус?

— Нещата са прости — отвърна Стен. — Като всичко във войнишкия живот. След като… ъъ… ме освободиха от Гвардията…

— Аха. Може би „изритаха“ е по-точната дума?

— Не бъди груб, Паррал — сряза го Матиас. — Според това, което чухме за биографията на полковника, Империята не цени особено високо бойците си. Подробностите около неговото напускане на Имперската служба не представляват интерес за нас.

— Моля за извинение, полковник — каза Паррал. — Продължете, ако обичате.

— Извинения не са нужни. В края на краищата и двамата сме в бизнеса и тук няма нищо лично. — Стен вдигна чашата към устните си и улови слисаните им погледи. — Вие сте в търговския бизнес. Аз съм в бизнеса — имам предвид именно бизнеса — на войната.

— Но какво ще кажете за лоялността? Нима войниците не се бият за каузи? — попита Теодомир.

— Аз съм лоялен към тези, които ме наемат. И след като договорът се подпише, съм длъжен да спазя думата си.

И погледна съзаклятнически Паррал, като търговец — търговеца.

— Ако не беше така, кой би купил онова, което продавам?

Паррал се изсмя. Късо и хладно. И се наведе над масата.

— И какво точно имате за продажба, полковник?

— На вас — една огромна по размери бизнес империя. Първия търговски монопол в купа Лупус. — После се обърна към Теодомир. — На вас — църква, която отново е цяла.

Теодомир се усмихна и каза мечтателно:

— Това би осъществило най-съкровените ми желания.

Паррал не изглеждаше убеден.

— А къде ви е войската, полковник?

— На ръка разстояние.

— За да се събори Ингилд — и да бъдат унищожени яните — ще ви е необходима огромна сила.

— На Санктус имате красиви гори — отговори Стен. — С високи дървета. Дървета, които съхнат, но продължават да стърчат. Колко сила е нужна на един дървар, за да събори едно такова дърво?

— Превъзходството на моята сила — продължи Стен — е в знанието. Точно както дърварят знае къде и как да приложи подходящата сила.

— Да се унищожи Ингилд — прошепна Теодомир. — И всички тези светове отново ще бъдат мои. Добре е. — Той се обърна към Паррал. — Не мислиш ли, Паррал? Не мислиш ли, че наистина е добре?

За радост на Теодомир, Паррал кимна, но все пак сухо попита:

— След като изглеждате толкова добре подготвен, допускам, че имате и подготвен бюджет, описващ разходите за операцията?

Стен начаса извади фиша от куртката си и го връчи на търговеца.

— Благодаря, полковник. Сега, ако ни извините, двамата с Пророка ще обсъдим условията ви.

Стен стана.