Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 37

— Въпреки че — бързо добави Паррал, — съм сигурен, че няма да ни е трудно да ги изпълним.

— Ще ви заведа до покоите ви — предложи Матиас. — Предполагам ще желаете да се преместите в двореца?

Стен се усмихна благодарно, поклони се на Теодомир и тръгна с Матиас.

Вратата още не се беше затворила, когато Теодомир изгълта остатъка от виното си и закрачи нервно из стаята.

— Какво мислиш все пак, Паррал? Какво мислиш наистина? Можем ли да му вярваме?

Паррал сви рамене и напълни чашата на Пророка.

— Всъщност няма значение. Стига да си пазим гърба.

— О, какво щастие би било — въздъхна Теодомир. — Какво щастие би било да видя онзи идолопоклонник Ингилд разгромен… Мислиш ли, че наистина е способен да го направи? Струва ли си риска?

— Единственото, което можем да загубим — каза Паррал и седна, — са няколко мои кредита и животът на неговите хора.

— Но ако Стен спечели… ако наистина спечели, какво ще правим с него?

Паррал се изсмя.

— Това, което винаги правим с наемниците.

Теодомир също избухна в смях и викна:

— Ще му намеря някоя хубава гробничка. Точно до мястото, където смятам да натикам Ингилд.

Глава 10

Яничарят стоеше разтреперан до дюзата. Очите му се бяха облещили от страх над дебелия стой стикипласт, лепнат на устата му. Ръцете му бяха вързани отзад. Коленете му се огънаха, но съществата от двете му страни го дръпнаха да се изправи.

Бхорският капитан тежко се затътри напред и кожените му доспехи заскърцаха. Кръвясалите очи на петдесетината членове на екипажа го следваха. Той стигна при янеца и спря, изгледа жертвата си изпод двата космати храста, които бхорите наричаха „вежди“. После изръмжа подигравателно.

— Да бъде.

Обърна се към екипажа си, вдигна космат юмрук, стиснал огромния рог със стрегг, и изрева:

— За брадите на нашите майки!

— За брадите на нашите майки! — отговори екипажът.

И отпиха от роговете. Капитан Одо изтри дебелите си устни, обърна се към бхорския техник, който чакаше до люка на ракетната установка, вдигна лапа за заповед и Стен чу как янецът заквича през стикипласта. Изпита почти жалост към нещастния скапаняк — досещаше се какво следва.

— В името на Сарла и на Лараз — викна Одо. — В името на Джамчиид и на… на… ъъ…

Погледна към съветничката си за помощ.

— На Холерик — подсказа му тя шепнешком.

Одо кимна благодарно и каза:

— Лош късмет е да пропуснеш някой скапан бог.

После се окашля, оригна се и продължи:

— В името на Джамчиид и на Холерик, благославям този курс.

Спусна ръка и бхорският техник плесна по клавиша „Шлюз отворен“. Вратите се плъзнаха със съскане и двамата бхорски стражи вдигнаха гърчещия се янец и го натикаха в дюзата. Одо се изсмя гъгниво и ревна:

— Не бой се, яничарче! Аз, Одо, лично ще изпия езическата ти душица към ада.

Екипажът ревна възторжено и вратите се затвориха. Докато Стен примига, техникът плесна по клавиша „ИЗСТРЕЛВАНЕ НА РАКЕТАТА“ и корабът се разтърси, щом въздухът издуха янеца във вакуума. Едва ли му остана време да изстене преди тялото му да се пръсне.

Металният под на кораба закънтя от стъпките на изпадналия в луд възторг бхорски екипаж — всички тичаха към люковете, за да видят славната гледка.