Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 34

Подкараха го по улиците на „благоговейния“ Град на гробниците с неговите огромни паметници и извисяващи се като комини факли. Няколко от тях изригваха огромни стълбове пламък. Бяха ги запалили най-богатите семейства — като жертвоприношения за наскоро отдалите се на вечен покой.

За Стен градът приличаше на огромна долина с потънали в скръб заводи.

Отмести се на половин метър по скамейката, за да се измъкне от студа. Освен минералната сухота на мястото студените места бяха едно от първите неща, които бе забелязал. Сякаш ги бяха пръснали из дългите коридори и зали, изникваха странно от всеки привидно здрав камък. „Внимавай — предупреди се Стен, — че много скоро ще започнат да ти се привиждат духовете на Таламеин.“

Чу някакво тропане и вдигна очи. Стражът застана мирно. Трополенето спря, после грамадната врата се отвори с трясък и Стен стана, за да поздрави мъжа, чието внимание си бе купил.

— Добре дошли. Добре дошли на Санктус.

Матиас, синът на Пророка, пристъпи към него.

Въпреки че Стен бе проучил досието му, външността на Матиас го изненада. В този свят на аскети с бледи като рибешки корем лица високият млад мъж имаше по-скоро грубоватия вид на живеещ сред природата човек. Носеше червена униформа без отличителни знаци, която пасваше повече на военен, отколкото на духовно лице.

А още по-интересното беше, че му подаде ръка — като равен на равен.

Стен се засуети, след което измърмори полагащите се поздравления. Мъчеше се да прецени младежа, но докато се усети, той го хвана под ръка и го поведе по някакъв дълъг тъмен коридор.

— Баща ми гори от нетърпение да се срещнете — заговори Матиас. — Чували сме много неща за вас.

„За мен, както и за парите ми“ — помисли цинично Стен.

— Но защо не ни потърсихте направо? Вярата на Таламеин е готова с охота да приеме мъж с вашите… заложби.

Стен изломоти някакво извинение, в смисъл че първо искал да разгледа забележителния им град.

— И все пак. Трябваше да дойдете направо в двореца. При мен. От много време хранех надежди да се запозная с човек като вас.

На Стен му хрумна, че Матиас може би говори искрено и вероятно не знае нищо за начина, по който си бе откупил стръмния и лъкатушещ път до Височайшото представяне.

— Надявам се, че двамата с баща ми ще постигнете… съгласие — каза Матиас.

— Аз също.

— Може би… ако стане така… ще намерите време да се запознаете с някои от моите сподвижници. Приятелите ми.

— Би било интересно — отвърна Стен. Молитвени срещи! Какво ли не му се налага да направи човек, за да даде газ на една диктатура.

Изведнъж Матиас се усмихна — топло, човешки.

— Подозирам какво си мислите: че приятелите ми седят с часове и мрънкат над Светата книга на Таламеин?

Стен извърна поглед.

— Познаваме добре словата на Пророка, Но ние смятаме, че нашата вяра… най-добре се осъществява… далече от градовете. Стараем се да усвоим уменията, които Таламеин е прилагал, за да извоюва свободата. Нищо професионално, разбира се. Но вие навярно ще ни дадете някои… насоки.