Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 35

Спряха в дъното на коридора и двукрилата врата пред тях се разтвори.

И Стен осъзна, че стои в нещо, което можеше да се определи единствено като тронна зала. Изтъркана и похабена, разбира се, но все пак тронна зала. Тук гоблените бяха доста по-дебели и много по-запазени. И беше тъпкано със статуи. А в отсрещния край, върху куп дебели възглавнички, на огромен каменен трон седеше самият Теодомир. Зад него имаше огромна видеокарта на водния свят на Санктус. С единствения островен континент, Светая светих на Таламеин. Голямо рубинено сияние осветяваше местоположението на Града на гробниците. От двете й страни горяха две големи факли — пречистващият символ на религията.

Изведнъж Стен забеляза, че Матиас вече не стои пред него, и погледна надолу. Младежът се беше смъкнал на колене и бе свел глава в молитвено преклонение.

— Теодомир — викна той. — Вашият син ви поздравява в името на Таламеин.

Стен се поколеба дали също да не коленичи, но се задоволи с учтив поклон.

— Кой е този с теб, Матиас?

Лицето на Пророка беше изпито и остъргано като с пила.

Матиас моментално се изправи и подкара Стен напред.

— Полковник Стен, татко. Човекът, за когото си говорихме.

Стен примига при това неочаквано повишение и пристъпи към трона стегнато, като на парад. Тракна с токове и зае стойка „свободно“. После каза високо:

— Поздравява ви един нищожен войник, Теодомир. И ви носи един нищожен войнишки дар.

В залата се чуха ахкания, а Теодомир пребледня, когато ръката на Стен се пъхна под куртката и измъкна нож. С крайчеца на окото си Стен забеляза как един от стражите пристъпи напред и се засмя наум. После много предпазливо и много церемониално положи ножа в нозете на Пророка.

Ножът беше изключително ценен и изключително безполезен. Беше изработен от скъпи метали и инкрустиран с бляскави скъпоценни камъни. Стен хвърли поглед към изтъркания халат на Теодомир и се зачуди колко ли бързо Пророкът ще пусне за продан ценния дар. Ако донесенията бяха верни и вкусовете на Теодомир бяха толкова светски, колкото се твърдеше, според Стен нямаше да изчака повече от час.

Теодомир се съвзе и махна на един виночерпец да му подаде бокал с вино. Удари една неблагочестиво голяма глътка и избухна в смях.

— О, страхотно! Прекарали сте го през сигурността, нали? През всичките скенери и кожни датчици.

Смехът внезапно секна. Пророкът обърна жълтото си око към свития хрисимо до него съветник и каза тихо:

— Поговорете със сигурността.

Съветникът се поклони и се изниза безшумно.

Пророкът отново отпи от бокала и пак започна да се кикоти. После извърна глава към една завеса до себе си и вдигна наздравица към засенчената ниша.

— Е, Паррал. Какво мислиш? Може ли да ни бъде от полза нашият умен полковник Стен?

Завесата се разтвори и оттам излезе дребен мургав мъж. Поклони се на Теодомир, след което се обърна с усмивка към Стен.

— Да — каза Паррал. — Мисля, че трябва да си поговорим.

Седяха в малка прашна библиотека. Столовете бяха стари и олющени, но доста удобни, а стените бяха отрупани с видеокниги. Стен си отбеляза наум, че най-прашасали са религиозните и справочни текстове. Няколко доста захабени от употреба еротични заглавия привлякоха окото му.