Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 33

Алекс отново изпъшка, вдигна лапата си в жест на подигравателен салют, после награби халбата на Стен и въздъхна:

— Знаеш ли, трябваше да си остана аз в чифлика.

Глава 9

Според църковната догма Таламеин бе заповядал на емигрантската си флота да кацне на Санктус, защото някакво видение му казало, че този воден свят е особено благословен от космическия дух.

Всъщност Таламеин беше свил към първия що-годе И-нормален свят, изплувал на екраните му, тъй като бил изправен почти пред бунт и хората му развили пристъпи на умерено затъпяване.

Санктус имаше един главен град — Градът на гробниците, няколко по-малки рибарски селца, едно малко пристанище и стотици селяни. Населението му включваше теокрацията, която експлоатираше поклонниците, дошли в Света на Таламеин, и рибарите и селяците.

И Стен.

Той помръдна неловко на каменната скамейка и разтри схванатия си врат. Студеното дихание на въздуха боцкаше гръбнака му с иглички. Стражът на Пророка изгледа Стен също толкова хладно като вятъра. Стен се ухили и стражът му обърна гръб.

Седеше на тази скамейка вече от три часа, но търпението е добродетел, която човек бързо научава на Санктус. Особено в Града на гробниците с неговите досадно бюрократизирани свещеници, масивните паметници на отдавна умрели мъченици и призрачно студените сгради.

„Не е чак толкова дребна задачка, Махони“ — помисли Стен и огледа с досада древното преддверие. Като всичко останало в Града на гробниците, то бе изградено от пожълтяващ камък, навремето явно бял. Беше огромно, украсено тук-там с всечени в камъка ликове, позлатени статуи и изкусно изтъкани гоблени.

И не можеше да се диша от вонята на тамян.

Но като всичко останало в Санктус всичко в тази зала беше износено и изтъркано. Гоблените бяха кърпени, позлатените статуи — олющени.

Дори стражът с церемониалната си алебарда и безцеремонното изражение изглеждаше изтъркан и мръсната му униформа беше кърпена многократно.

Стон, от своя страна, бе облякъл кафеникавата ежедневна гвардейска, униформа и гърдите му бяха окичени с всички значки и медали, които двамата с Махони бяха решили, че ще са най-подходящи. Подозрително празно беше петното на ръкава му… но пък знакът за принадлежност към гвардейско подразделение можеше да е отпран след военния трибунал. Така той много добре се вписваше в бедността, характерна за Санктус.

Парите бяха проблем номер едно в Света на Таламеин, проблем много по-съществен от душата на едно същество. Рушветът, беше разбрал Стен, бе много по-сигурен път към спасението, отколкото молитвата.

За щастие Махони бе снабдил Стен с предостатъчно кредити. Той бе прекарал вече цяла седмица на Санктус в смирено усилие да получи аудиенция от Теодомир Пророка, но му бе отнело доста време, докато смаже пътечката през веригата от отговорни фактори.

„Адски скапан начин да поддържаш една религия“ — помисли Стен.

Последния голям подкуп беше платил в деня, когато купи един епископ. До този момент епископът спазваше обещанията си.