Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 604

Лицето на генерала посивя като пепел и той затрепери от яд, но кимна. Патрик засия. Усмивката му беше победоносна.

— Само посмей да се забавиш, кешиецо, и моят магьосник ще унищожи вашата армия на място.

Пъг се обърна.

— Твоят магьосник? — Пъг пристъпи към младия принц, качи се по стълбите и застана пред него. — Не съм твоят магьосник, Патрик. Обичах дядо ти и го смятах за един от най-великите мъже, които съм познавал, ценях и обичта на твоя прадядо Боррик, който ми даде името Кондуин, но ти не притежаваш душата ми. Във вселената бушуват сили, които далеч надвишават жалките ви мечти за власт и богатство, те са като прилив пред капка вода. Тъкмо тези сили занимават вниманието ми. Просто отказвам да седя повече безгрижно и да гледам как избиват невинни жени и деца и как храбри мъже загиват, защото владетелите им са толкова глупави, че не виждат изобилието, което имат.

Пъг отново се обърна към генерала.

— Можете също да предадете на своя император, че всеки кралски войник, който тръгне на юг неканен, всеки мъж, който премине с оръжие границата, ще бъде унищожен.

— Какво? — Патрик се изправи. — Смееш да заплашваш Кралството?

— Не отправям заплахи — каза Пъг. — Казвам ти, че няма да ти се позволи да предприемеш каквото и да било отмъщение срещу Кеш. Двамата ще се върнете в полагащите ви се граници и ще се държите като цивилизовани съседи.

— Ти си херцог на Кралството, осиновен член на кралската фамилия и заклет васал на Короната! Ако аз ти кажа да унищожиш армията извън портата, трябва да го направиш!

Гневът на Пъг кипна и той изгледа в очите по-високия от него млад мъж.

— Няма да го направя. Цялата власт, която притежаваш, не може да ме принуди да постъпя срещу волята си. Ако искаш смъртта на онези кешийци извън стените, вземи меч, излез и се опитай да ги избиеш.

Патрик избухна.

— Ти си предател!

Пъг сложи ръка на гърдите му и го бутна обратно в трона. Стражите из цялата зала стиснаха дръжките на мечовете си, за да защитят принца. Миранда пристъпи напред с вдигната ръка и каза:

— Спрете!

Накор застана до нея и вдигна тоягата си.

— Момчето си е добре.

Пъг се наведе над Патрик и носовете им почти се допряха.

— Ти, който не си вадил меч в битка, по-сериозна от гоненето на няколко таласъмчета из Севера, наричаш мен „предател“? Аз спасих твоето кралство, глупак такъв. И не го спасих за тебе, както не спасих империята за… — посочи генерала с палец през рамо — господаря на оня. Направих го заради безчетните души, които щяха да бъдат изгубени, ако не се намесех.

Изгледа Патрик, после генерала и каза:

— Предай на своя баща, а ти — на своя господар, че Звезден пристан е свободен. Всеки опит на Кралството или на Велики Кеш да наложат своята власт над тази свободна територия ще доведе до моята намеса. — Пъг се обърна и слезе от тронния подиум. — Не ме интересува кой седи на бащиния ти трон, Патрик. Събирате си късчетата счупена корона и си възстановявате държавата. И не ме интересуват вашите титли и рангове. Приключих с вашето Кралство. — Протегна ръце и Миранда и Накор приближиха и застанаха от двете му страни. — Отхвърлям титлата си херцог на Кралството. Отменям клетвата си като поданик на Короната. Имам по-големи грижи от вашите суети и държавни дела. Тук съм, за да защитавам този свят, а не някаква част от него.