Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 602

— Какво казва? — попита Миранда.

— Откакто се събуди, говори за природата на доброто — каза Доминик. Погледна Накор. — Когато започна отначало този храм и ни каза какво се каниш да направиш, бях скептичен, но разбирах, че трябва да опитаме. Но това, което виждам сега пред нас, е живо доказателство, че е трябвало силата на Ишап да бъде споделена с Ордена на Арч-Индар, защото тук, пред нас, седи жив аватар на Богинята.

Накор се засмя.

— Изобщо не е толкова грандиозно. Елате. — Преведе ги през насядалата тълпа и застана пред младата жена. Тя не му обърна внимание и продължи да говори. Накор приклекна и я погледна в очите. — Повтаря ли се? — попита той.

— Ами, да, така мисля — отвърна Доминик.

— Някой записва ли какво казва?

Шо Пи, който седеше встрани, отвърна:

— Накарах двама послушници да записват думите й, учителю. Това е началото на третото повторение на урока, който ни предава.

— Добре, защото огладнява и се уморява. — Сложи ръка на рамото й и речта й се забави.

Тя примигна, очите й сякаш се фокусираха, после погледна Накор и попита:

— Какво?

Този път гласът й беше различен, какъвто можеше да се очаква от смъртна жена на нейната възраст, без онова вълшебство, което допреди малко го правеше чудно омаен.

— Ти спеше — каза Накор. — Защо не похапнеш нещо? Ще поговорим по-късно.

Момичето се надигна и каза:

— Ох, колко съм вкочанена. Сигурно доста време съм седяла така.

— Всъщност две седмици.

— Седмици! — изуми се Алийта. — Не говориш сериозно.

— Ще ти обясня по-късно. Сега се нахрани и поспи.

След като тя си отиде, Доминик каза:

— Ако не е аватар, какво е?

Накор се ухили.

— Сън. — Погледна Пъг и Миранда и добави: — Чудесен сън.

Миранда възрази:

— Но Накор, тя си е тук. Залтаис изчезна.

Накор кимна.

— Той беше нещо от ума на онзи друг свят, проектиран в този. Алийта е нормална жена, но нещо се е пресегнало през световете, за да я докосне да задържи чернотата.

— Какво беше оная чернота? — попита Доминик.

— Много лош сън. Ще обясня на вечеря. Да намерим нещо за хапване.

— Добре. Имаме храна в кухнята.

Докато вървяха, Накор каза:

— Между другото, трябва да направя някои промени тук.

— Какви? — попита Доминик.

— Първо, трябва да уведомиш ишапийците, че вече не си член на техния орден.

— Какво?

Накор го прегърна през рамото.

— Ти изглеждаш много млад, но знам, че си стар като мен, Доминик. Пъг ми е разправял за времето, когато двамата с него сте отишли в цуранския свят. Знам, че си виждал много неща. Шо Пи ей там е идеалният избор да учи младите монаси как да бъдат монаси, но ти си този, който трябва да учи Алийта.

— На какво да я уча? — попита Доминик.

— Как да бъде Върховна жрица на Ордена на Арч-Индар, разбира се.

— Върховна жрица? Това момиче?

— „Това момиче?“ — повтори Накор. — Само допреди малко беше аватар на Богинята, нали?

Миранда се засмя, а Пъг я прегърна през раменете. За пръв път от толкова време и на него му се смееше.

— Можем само да допуснем, че Субаи се е добрал до магьосника — каза Ерик. — Според всички донесения те просто са спрели сраженията навсякъде, по същото време, когато всички мъртъвци изпопадаха.