Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 606

— Имам влияние върху краля — каза Даш. — Наистина ли се налага да скъсаш така?

— Познавах крал Луам като момче в Крудий — отвърна Пъг. — Арута познавах по-добре, но обичах и двамата. Кралят знаеше за мен от баща си.

— Боррик ме познава добре и думите ми може би имат някаква тежест, но това, което Пъг дипломатично избягва, е, че освен ако не се случи някакво ужасно бедствие, Патрик един ден ще бъде крал — каза Накор.

— Избягваме по-късен проблем с големи последствия, като се махаме сега — каза Пъг. — Кралството е в руини. Патрик е принуден от обстоятелствата да се съобрази с исканията ми. Ако този конфликт избухне след години, колко невинни жертви ще паднат?

— И какво ще направи това от него? — каза Миранда. — Поредния тиранин, не по-различен от онези, които току-що отстранихме.

— Но ти се лишаваш от толкова много… — каза Даш.

— Аз съм виждал други светове и съм пътувал през времето, момчето ми. Предстои ми да видя много повече неща. Островното Кралство е само едно от многото места, които са ми скъпи.

— А ако потрябва, ще се върнем — каза Накор.

— Е, ние имаме много работа, и ако искате честното ми мнение, постъпвате правилно — каза Даш.

Пъг се усмихна.

— Благодаря ти за това.

— Не бих казал, че съм съгласен с Даш, но разбирам, че това е изборът ти и ти желая всичко добро — каза Джими и се усмихна на Миранда. — А вас прабаба ли трябва да наричам?

— Не, ако ти е скъп животът — отвърна с усмивка Миранда.

— Много ще мисля за вас — каза Даш.

— Аз също — кимна Джими.

Пъг стана.

— Бъдете живи и здрави. — Протегна ръце на Накор и Миранда и тримата изчезнаха.

Даш седна на леглото на Джими и се облегна на възглавницата му.

— Мисля, че ще спя цяла седмица.

— Тогава го отложи за другата седмица, шерифе — каза Джими. — Страшно много работа ни чака сутринта, бъркотията е адска. — Обърна се и видя, че брат му вече е заспал. За миг помисли дали да не го събуди, но сви рамене, излезе и отиде до съседната врата, за да поспи на леглото на Даш.

28.

Разделяне

Гатис се поклони.

— Радвам се да видя, че всички сте се върнали и че изглеждате добре.

Пъг, Миранда и Накор току-що се бяха материализирали близо до шадравана в центъра на градината на имението на Острова на чародея.

— Ние сме не по-малко радостни, че те виждаме — каза Пъг. — Как вървят нещата тук?

Гатис се усмихна със зъбатата си таласъмска усмивка.

— Много добре. Ако ме извините, трябва първо да видите нещо, преди да си починете. Ще отнеме само няколко минути.

Пъг кимна и Гатис ги поведе през ливадата към скритата пещера, където се намираше олтарът на Изгубения бог на магията. Сега пещерата се виждаше.

— Какво е станало? — попита Пъг.

— Мисля, че вие отбелязахте, господарю Пъг — каза Гатис, — че рано или късно подходящата личност ще намери това светилище.

— И тази личност е пристигнала? — попита Миранда.

— Не точно както мислехме — каза Гатис.

Пъг влезе в пещерата — другите го последваха — и погледна статуята, която някога наподобяваше на Макрос Черния. Поколеба се, щом забеляза върху статуята собствените си черти.