Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 603

— Слава на боговете за това — каза граф Ричард.

— Все пак съжалявам, че нямам конница — каза замислено Ерик. — Имам чувството, че можем да вкараме хора в Илит без големи неприятности.

— Е, изпрати една пехотна част и да видим докъде ще стигнат.

Ерик се усмихна.

— Вече го направих. И изпращам Акий с хадатците му през хълмовете към Ябон.

— Смяташ ли, че изобщо някога ще разберем какво точно е станало?

Ерик поклати глава.

— Вероятно не. Бил съм в битки, в които все още не знам какво точно е станало. Сигурно за този бой ще прочетем повече донесения, отколкото би ни се искало, аз самият също ще напиша няколко, но честно казано, представа нямам какво всъщност се случи. Допреди минута се мъчехме да отбием армия от мъртъвци и обезумели убийци, а в следващия миг мъртъвците изпопадаха, а убийците взеха да се въртят насам-натам с увиснали ченета и съвсем обезумели. Никога не съм чувал една толкова безнадеждна битка да приключи толкова лесно само за секунда. — Умореният млад капитан въздъхна. — Но честно казано, не ме и интересува, след като боевете спряха.

— Ти си изключителен младеж, Ерик фон Даркмоор. Ще спомена това в доклада си до краля.

— Благодаря, но има много мъже, които заслужават повече похвала от мен. — Въздъхна и погледна през входа на шатрата. — И много от тях няма да се завърнат в домовете си.

— Какво ще правим сега? — попита граф Ричард.

— Без конница, склонен съм да стоим на място, докато не получим новини за положението в Крондор. Но инстинктът ми подсказва, че трябва да напреднем колкото може по-бързо на север. Фадавах може да е избягал или да е убит, но това не значи, че някое дребно капитанче няма да се опита да грабне властта и да си спретне едно малко кралство. И доколкото знаем, град Ябон все още е под обсада.

— И на мен ми омръзна да седя тук — каза граф Ричард. — Дай заповед за настъпление.

Ерик се усмихна и стана.

— Слушам, милорд. — Поклони се, излезе, намери Джедоу Шати край бивака на Пурпурните орли и викна:

— Вдигай лагера! И се приготви за поход!

— Чухте заповедта! — изрева бившият сержант. — Искам всички да са готови за поход до един час!

Джедоу се обърна и се ухили на стария си другар, а Ерик за пореден път се увери, че не може да устои, и му отвърна с широка усмивка.

Патрик показваше всички признаци, че е на път напълно да се възстанови.

Кешийският генерал Ашам ибин Ал-тък отново стоеше пред трона и изглеждаше дори още по-недоволен, отколкото при първото си идване. Срещу него сега имаше кралска армия, с конни подкрепления от порт Викор и от Севера.

Пъг влезе и Патрик каза:

— Ти поиска да сме тук на обед, Пъг. Какво имаш да ни кажеш?

Пъг погледна Патрик и генерала и заговори:

— Тази война приключи. Генерале, вие ще дадете още един ден отдих на войниците си, след което утре призори ще се върнете на юг. Ще се върнете зад първоначалните граници, на юг от Края на сушата. Ще предадете заповедта до всички кешийски части да прекратят атаките срещу Края на сушата и ще предадете следното послание на своя император: ако Кеш отново дойде неканен на север, никой, преминал границата с оръжие, няма да остане жив.