Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 605

— И да се знае, че Пъг от Крудий вече не съществува — продължи той — От днес съм само Черният чародей. Моят остров повече не е гостоприемен за неканените. Всеки, който доплава близо до него, е застрашен и всеки, чийто ботуш стъпи на него без мое разрешение, е унищожен!

После, с оглушителен гръм и гъст облак черен дим, той изчезна с двамата си спътници.

— Прадядо здравата стисна Патрик за топките, нали? — каза Даш.

— Имал съм и по-приятни следобеди — отвърна Джими.

Току-що се бяха върнали от съвет при принца. Обсъждаха изтеглянето на кешийските сили, както и какво точно да съобщи Патрик на баща си. Съветът беше продължил дълго след вечеря, почти цялата нощ.

Вървяха към квартирата на Джими, за да останат малко насаме преди да си легнат.

— Говори ли с Франси? — попита Даш.

— Не. Видях я за малко, но нямаше възможност.

— Тя се бои, че след като се омъжи за Патрик, ще престанеш да говориш с нея. Не иска да изгуби приятелството ти.

— Това няма да се случи. Едно от нещата, на които ме научи тази война, е да различавам истински важното от това, което само изглежда важно.

— Знам.

В гласа му се долови нотка, каквато Джими не беше чувал досега.

— Какво има?

— Просто някои хора не преживяха това…

Джими спря.

— Някой, който ти е бил скъп?

Даш извърна глава.

— Не искам да говоря днес за това. Някой ден ще ти разкажа всичко, но не днес.

— Добре. — Джими помълча малко, докато продължаваха по коридорите. — Мисля, че научих нещо за себе си, и то може би също е важно.

— Какво?

— Франси е… Как да ти го обясня. Мисля, че имам нужда от нещо, и тя е човекът, когото съм избрал, за да запълни тази нужда.

— Като дядо и баба?

— Да. Онова, което имаха те. Мисля, че като гледам какво те изпитваха, особено след като помня колко хладни бяха винаги мама и татко един към друг, това ме кара да искам онова, което имаха баба и дядо.

— Малцина го спечелват.

Стигнаха до вратата на стаята на Джими и той я отвори.

Вътре седяха трима души.

— Влезте и затворете — каза Пъг.

Джими и Даш влязоха и Даш затвори вратата.

— Не можех да си тръгна преди да поговоря с двама ви — каза Пъг. — Вие сте последните от родословието ми.

За да вдигне настроението, Джими рече:

— Моля те, не поставяй нещата по този начин.

Миранда се засмя.

— А и си имаме роднини в Изтока — подхвърли Даш.

Пъг се засмя.

— Толкова много от дядо ви има у вас двамата. — Погледна Даш. — Ти понякога приличаш на него като момче. — Погледна Джими. — А ти понякога толкова приличаш на Гамина, че все едно виждам нея.

Разпери ръце и Джими и Даш го прегърнаха.

— Няма да се върна повече в Кралството, освен по някоя много по-важна причина от кралските прищевки — каза Пъг. — Но вие сте моята кръв и вие и вашите деца винаги ще бъдете добре дошли на моя остров.