Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 576

Забърза надолу по каменните стъпала, колкото може по-тихо и в същото време, без да губи скорост. Хвана се за ъгъла на каменната стена с лявата си ръка за опора — и замахна.

Мъжът се обърна стъписан и не успя да отбие удара. Даш го фрасна с все сила и го свали без звук на каменния под. После бързо продължи по широкия проход. Водата в каменното корито бе плитка, но това скоро щеше да се промени, ако Густаф намереше маслото и го използваше, както му бе наредил.

Стигна един участък на стената, който привидно не се различаваше от съседните, но щом човек го натиснеше леко, се отваряше към една шахта. Бързо се смъкна по късия тунел и стигна до една невзрачна врата. Знаеше, че тук го чака най-големият риск да го убият преди да успее да проговори.

Дръпна резето, но вместо да отвори вратата, отстъпи. Щракането предупреди някого вътре, защото след миг вратата рязко се отвори и през нея надникна любопитно лице. Даш сграбчи крадеца, дръпна го към себе си и после го тласна през вратата.

Мъжът се натресе върху други двама, които стояха зад вратата, и ги събори.

Даш пристъпи вътре и вдигна ръце, за да видят всички, че не е въоръжен. Но за да бъдат нещата съвсем ясни, извика:

— Нямам оръжие! Идвам да говорим!

Обитателите на щаба на Шегаджиите се обърнаха смаяни — пред тях стоеше шерифът на Крондор, с меч на кръста. От другата страна на помещението Трина каза:

— Я, шериф Паленце. На какво дължим тази чест?

Даш запремества поглед от лице на лице — по повечето лица слисването вече се заменяше с гняв — и каза:

— Дойдох да ви предупредя.

— За какво? — попита един. — Кешийци в тунелите?

— Те са ваша грижа — каза Даш. — Онези отвън портата са моя. Не. Дойдох да ви предупредя, че след по-малко от час всичко тук ще се напълни с вода.

— Какво! — извика някой.

— Лъжа — изруга друг.

— Не е лъжа — каза Даш. — Ще наводня северния водопровод и страничния канал под Воняща улица. Дренажите над главния проход — посочи вратата, през която току-що бе влязъл, и прохода зад нея — ще бъдат разбити и всичката вода ще се излее тук. До обед цялата тази част ще бъде под водата.

Трина пристъпи напред, двама мъже с много заплашителен вид застанаха от двете й страни.

— Не би ни го казал за да ни ометеш навън, нали, Паленце? Може пък да ти е от полза да тичаме из тунелите и да се бием с кешийци, които още не си успял да изловиш.

— Може би, но не е това.

— Или може би искаш да сме горе на улиците и кешийците да ни избият, когато влязат в града? — попита единият от мъжете и извади кама.

— Не — отвърна Даш. — Ако се случи, те ще си имат достатъчно пречки на пътя. Не ми трябват повече.

— Щях да ти повярвам — каза Трина, — ако не знаех колко е повреден северният шлюз от войната и че не може да се отвори преди да се поправи.

— Не го поправям — каза Даш. — Ще го запаля.

Няколко мъже се изсмяха.

— Ще запалиш врата, която е наполовина под водата! — подхвърли един. — Как го правиш това?