Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 575

Проехтяха бойни рогове и армията на Фадавах настъпи, а пламъците започнаха да гаснат.

— Къде ще съм най-полезен? — попита Томас.

— Избиването на тези войници е безполезно, но ако приключите с проблема там, това може да спаси Запада — каза Накор.

Тялото на Риана засия и огромният дракон изведнъж се извиси над тях.

— Ще ви пренеса всички.

Качиха се на гърба й и тя се издигна в небето. Войниците, които се бяха обърнали, когато Риана плесна с мощните си криле, бяха смаяни. Мнозина от тях завикаха и започнаха да сочат, но тъй като битката набираше ярост и армията на Фадавах настъпваше, повечето бяха твърде загрижени за оцеляването си, за да забележат дракона.

Риана направи кръг и се понесе на север.

Даш чу тътена на кешийските барабани. Знаеше, че ще види това, което бяха струпали, по-късно — тъмнината скриваше кешийския строй, а до изгрева оставаха още няколко часа. В най-добрия случай наблюдателите на стените можеха да различат в тъмното, че срещу тях има само конница и лека пехота, без тежка пехота или бойни машини. Даш прецени, че от няколко седмици са вкарвали бързоподвижни части и са се отказали от по-тежките. Кеш никога нямаше да рискува с толкова мащабна атака. Така че новината беше и добра, и лоша: предстоеше им да се бият само с мечоносци и конни стрелци. Но бяха много.

Според Даш това означаваше, че избягалият кешийски офицер, за когото Дуко пишеше в писмото си до Патрик, е успял да се добере до армията си с новината за слабостта на Крондор. Единствената добра вест в това съобщение беше, че Джими е жив, а Малар — мъртъв.

Вестите от двореца също бяха и добри, и лоши. Патрик, Франси и баща й щяха да се съвземат — макар че лорд Браян можеше да остане с трайни увреждания от отровата. Руфио беше умрял, както и още няколко местни благородници. Двама офицери се бяха възстановили достатъчно, за да могат да заемат позиции по стените, но Даш знаеше, че хората им са твърде малко, за да задържат кешийската армия повече от няколко часа, ден или най-много два.

В отбраната на града все още имаше твърде много слабости. Към Крондор имаше подстъпи и човек не трябваше да е Шегаджия, за да ги намери. Сухият водопровод по северната стена имаше поне пет-шест входа, стига човек да разполагаше с достатъчно време да пропълзи. Даш съжаляваше, че не му бе останало време да поправи вратите на шлюза и да го напълни с вода, но пък ако го беше направил, щеше да наводни поне сто мазета. Изведнъж му хрумна нещо и той извика:

— Густаф!

Наемникът се появи бързо.

— Да, шерифе?

— Вземи двама души и тичай до оръжейната. Виж дали не е останало нещо от квеганското масло. Ако се справим, само с това ще е. — Даш му обясни плана си, след което извика на Маки: — Поддържай реда тук, докато ме няма. Ще се върна веднага щом мога.

Слезе бързо от стената и затича по Висока улица към пресечката с улицата към Северната порта.

Прескочи оградата и се шмугна под руините — рискуваше да пострада, само и само да стигне колкото се може по-бързо до целта си. Намери вратата, която му трябваше, привидно най-обикновен вход към мазе, а всъщност укритие към един от контролираните от Шегаджиите тунели, водещ към главната им квартира.