Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 578

Даш махна на хората да се отдръпнат и нареди да отнесат парцалите и останалото в буретата масло горе на брега. Мъжете се закатериха по каменния бряг на канала, той махна на секача да се отдръпне и извика:

— Качвай се горе.

Постави две от буретата върху камъните и вдигна третото. Положи грижливо дългия фитил от навързани парцали и го поля с масло. После напъха единия край в едно от буретата, а третото постави върху двете, като направи малка пирамида точно под мястото, където гредата беше полуотсечена с брадвата.

Притича до другия край на парцалите и извади от джоба си кремък. Изкара искри с ножа си и най-сетне една от тях подпали просмукания с масло парцал.

Не беше съвсем сигурен какво да очаква. Беше слушал разказите на дядо си, но беше виждал само резултатите от използването на този дестилат от масло, смесено с вар и сяра.

Пламъкът запълзя по парцала със съсък и Даш побягна. Спря до Густаф и каза:

— Ако гори толкова силно, колкото разправят, би трябвало бързо да прогори дървото. Водното налягане трябва да разбие…

Пламъкът стигна буретата и те се взривиха.

Силата на удара се оказа много по-голяма, отколкото Даш беше очаквал — мислеше, че няма да е нещо повече от голям огън. Но взривната вълна направо ги събори на земята.

Густаф се надигна и замаяно попита:

— Богове! Какво беше това?

— Не съм сигурен — каза Даш. — Дядо ми разправяше нещо за много въздух в сместа — предполагам, че това е имал предвид.

— Вижте! — извика един от полицаите.

Взривът почти беше прекършил голямата греда и сега тя се накланяше под натиска на речната вода, затворена зад нея. Със скърцане, целият шлюз започна да се огъва напред и през няколкото пролуки в дървото потече вода. Силата на водата започна да нараства и дървото започна да се отмества все по-бързо. Скърцането премина в пукот, гредата се счупи на две и изведнъж цялата порта се люшна и се понесе пред стена от вода.

Даш седна на брега и загледа как водната стена помита акведукта. Вълната стигна до проломите по каменното корито, които щяха да отпратят част от водата в долния канал, и продължи с шеметната си скорост нататък.

— Е, това ще удави поне няколко плъха — каза Густаф.

— Дано — каза Даш, хвана подадената му ръка и се вдигна. Помисли за Шегаджиите и добави: — Стига да не удави наши плъхове.

— Какво да правим с тия глинени делви, шерифе? — попита един от полицаите.

— Щях да ви накарам да ги хвърлите в огънчето, което мислех, че ще се получи долу. Вземете ги. Мисля, че ще свършат работа. — Когато мъжът посегна да вдигне едната, Даш добави: — И внимавайте с тях.

Забързаха обратно през града и когато стигнаха ъгъла към Висока улица, Даш извика на Густаф:

— Вдигни тука някаква барикада. — После посочи друго каре и каза: — И там. Когато пробият, искам да обърнат преди конницата им да е ударила пазара. Щом падне портата, постави стрелци на покривите, там, там и там. — Посочи три ъгъла на пресечката.