Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 574

— Какво сено, капитане? — попита някой.

— Ще го видите.

Ерик забърза към тила, където под недостроените катапулти спяха инженерите. Бяха станали и се снаряжаваха, готови да защитят бойните си машини.

— Има ли довършени? — попита Ерик.

Командирът на инженерната част, едър мъж с посивяла брада, отговори:

— Онзи там е готов, капитане, а онзи там е почти готов. Какво става?

Ерик го сграбчи за рамото.

— Тичай до фронта. Виж къде са нашите позиции. Върни се тук и насочи катапулта в тази посока.

Командирът побягна, а Ерик се обърна към хората му.

— Колко души трябват, за да се довърши вторият катапулт?

Един от инженерите каза:

— Само двама, капитане. Трябва само да поставим затворните скоби на рамото.

— Бягайте и го довършете. Останалите с мен.

Поведе ги към обоза и извика на пазещите го войници:

— Идете на фронта и дръжте!

Те затичаха, а Ерик посочи два от фургоните, разпрегнати встрани от пътя, и попита инженерите:

— Някой от вас може ли да впрегне конете?

Всички отвърнаха, че могат.

— Откарайте половината масло на фронта, където ще видите да вдигат барикада, а другата половина — при катапултите.

Върна се на бегом на фронта. Планът можеше да подейства само ако задържеше мъртвите войници извън барикадата. А докато се изпълни задачата, Ерик можеше да служи на каузата си най-добре, като сече мъртви тела, напиращи да проникнат през „диаманта“.

— Трябва да доведем Пъг и Томас! — каза Миранда.

Бяха си избрали едно място между дърветата по склона и наблюдаваха как кралските сили се мъчат да изтласкат първата вълна възкръсващи войници. Тогава Накор чу вой на рогове от тила на армията на Фадавах. Зад битката, кипяща при „диамантите“ се стягаха за атака снаряжени мъже.

— Да. Доведи Пъг и Томас, и Риана, ако е там.

Миранда изчезна.

Накор чу звук на тръба и кралските сили заотстъпваха към барикадата, която бързо се издигаше зад тях. Прескочиха я и ранените бяха издърпани от другарите им. Никой не искаше да умре и след това да стане и да тръгне срещу другарите си.

После запалиха огън, след него — друг. Изведнъж барикадата пламна. „Фон Даркмоор — помисли той. — Младият Ерик мисли на бегом.“

Мъртвите се препъваха в пламъците, махаха безшумно с ръце и накрая рухваха на земята. Малцината, които успяваха да я преодолеят, биваха избутвани назад с копия и колове.

След това Накор чу свистенето на бойната машина и видя в тъмното как нещо прелетя над лагера и падна близо до „диамантите“. Миг по-късно прелетя друг заряд и падна близо до барикадата. При сблъсъка бурето избухна, пръсна масло във всички посоки и щом облиза барикадата, пламна. Лумналият огън погълна напиращите към барикадата мъртъвци и те започнаха да падат.

Пъг, Томас, Риана и Миранда изведнъж се появиха до Накор.

— Богове! — възкликна Пъг.

— Тези трупове не са проблемът, Пъг — каза Накор. — Ерик фон Даркмоор ще се погрижи за тях. Но ти трябва да отидеш там! — Посочи на север. — Намери източника на онази енергия и ще разбереш кого трябва да унищожиш.