Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 577

— С квеганско масло.

— То гори и под вода! — възкликна един от мъжете.

Трина бързо нареди на хората си какво да правят и награбиха вързопи и чували. Тя се обърна към Даш.

— Защо ни предупреждаваш?

Той я хвана за раменете и се вгледа в очите й.

— Защото заобичах някои крадци. — После я целуна. — Наречи ме идиот… — Тя се дръпна. — Освен това може да сте банда дрипави нехранимайковци… но сте моите дрипави нехранимайковци.

— Къде трябва да отидем? — попита тя и Даш разбра, че няма предвид Шегаджиите изобщо.

— Отведи стареца в кафенето на Барет. То е почти възстановено и Ру Ейвъри вече го е заредил с малко храна. Има един тунел покрай канала под улица „Принц Арута“, извежда в мазето му. Там лягате и кротувате.

Тя го погледна в очите и каза:

— В голяма беля ще ме вкараш някой ден, шериф Пале, но засега съм ти длъжница.

Той понечи да се обърне и да си тръгне, но тя го сграбчи, целуна го и му прошепна в ухото:

— Остани жив, проклет да си!

— Ти също — промълви той.

После се обърна и тръгна обратно през тунела. Спря се колкото да свести мъжа, когото беше повалил на пода, доволен, че не е опитвал нещо толкова безразсъдно, като да влезе неканен при Шегаджиите, когато бяха на върха на силата си: вместо един, тогава в този тунел щеше да има поне десетина пазачи.

Замаяният човек не разбра съвсем какво му говори Даш, но схвана достатъчно, за да разбере, че трябва много бързо да се омете горе.

Даш затича покрай главния канал и стигна до едно място, където дренажите отгоре се бяха пробили. Подскочи и се хвана за ръба на изпечената глинена тръба, подаващ се от стената над главата му. Напъха се в нея и с риск да се заклещи пропълзя до една по-голяма дупка отгоре. Озова се в коритото на северния открит канал. Огледа се в предутринния сумрак, не видя никого и затича на изток.

Когато стигна края на канала, видя Густаф и хората му, застанали пред голямата дървена врата. Двама вече сечаха с брадви крепежните греди от двете страни.

— Как върви?

Густаф се усмихна вяло.

— Ако тия греди не поддадат преждевременно и не ни издавят, може да стане.

— Колко масло намерихте?

— Няколко бурета. Накарах момчетата да го прелеят в глинени делви, както каза.

Даш изтича там, където Густаф му посочи. Двама души изливаха лепкавата миризлива течност в големи глинени делви.

— Само до една трета — каза Даш. — И ги оставете отворени, да влезе въздух.

Мъжете кимнаха. Даш понечи да се върне при Густаф, но спря и каза:

— И гледайте да сте колкото може по-далече от огън, докато не измиете това. С много сапун. Не забравяйте — гори под вода.

Двамата, които сечаха с брадвите, отскочиха назад, защото дървото изпращя и дървената порта се огъна. През пукнатините швирна вода и по коритото се понесе кал и чакъл.

— Май ще поддаде от тежестта на водата — каза Густаф.

— Рано или късно. Но не можем да чакаме следващия голям дъжд. Парцалите донесохте ли?

— Ей там са — отвърна Густаф и посочи.

— Добре — каза Даш, после се обърна към един от мъжете с брадвите. — Разбий още малко тази греда.

Гредата беше грамадна, поне една стъпка дебела; беше забита между камъните в основата и крепеше дясното крило на вратата на шлюза. Мъжът започна да сече с огромната секира здравото дърво, вкочанено от времето почти като камък. Но с всеки следващ удар отхвърчаха трески и дървото се цепеше.