Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 573

Накор спря на няколко крачки пред Миранда, вдигна тояжката си над главата и извика:

— Полети!

Миранда закова на място, затвори очи, събра сили и литна. Скочи напред, все едно че се гмурка, но вместо да падне, се издигна. Сграбчи тоягата на Накор и го издърпа в небето.

Полетя в права линия над склона, след което леко зави. Когато вече можеше да вижда сградата отгоре, възкликна:

— О, богове!

По брега разцъфтяха дузина светлини като първата, мъртвешки зелени и сини светлини, които изпълниха нощта с ужасно сияние. После откъм брега се появи лъч от енергия.

Прозвуча болезнен за ушите тон и хората около постройката заотстъпваха. От нея като ветрило се пръсна бледа светлина и се разля към кралския лагер. Менеше цвета си по целия спектър, от червено към черно и зелено, после — виолетово. Преди да се стопи съвсем, преля в тъмносиньо и влудяващият звук изведнъж секна.

И тогава мъртъвците по бойното поле започнаха да стават.

25.

Сблъсък

Носеха се мъжки крясъци.

Ерик изхвърча полугол от шатрата си, стиснал меча. Закалени от битки войници бягаха в ужас, други по предната линия се биеха. Той сграбчи един от бягащите и извика:

— Какво става?

Очите на мъжа се бяха изцъклили от ужас и той успя само да му посочи към фронта, след което се отскубна от ръката му и побягна. Ерик затича към предната линия и в първия миг не можа да разбере онова, което видя.

Хората му отбиваха яростно вражеската атака. Той скочи напред и изрева:

— Всички на предната линия!

Чак тогава видя, че един от мъжете, вкопчен в ръкопашна битка с кралски войник, носи туника от друга кралска част. За секунда си помисли дали не е внедрен. После видя лицето му и настръхна. Никога в краткия си живот не беше изпитал такова отвращение.

Войникът, който се опитваше да убие доскорошния си другар, беше мъртъв. Безжизнените му очи бяха изцъклени, кожата по лицето му беше бледа и подута. Но движенията му с меча бяха целенасочени.

Ерик скочи напред и с един удар отсече главата на съществото от тялото. Главата се изтъркаля, но тялото продължи да размахва меча. Ерик замахна и отсече и ръката, но съществото продължи да напира напред.

Джедоу Шати скочи до Ерик, отсече единия крак на съществото и то се строполи.

— Човече, тия няма да ги спрем.

Ерик осъзна опасността. Освен ужаса пред лицето на мъртъвците, който бе накарал повечето бойци да побегнат от страх, мъртвите бяха неумолими. Нищо не можеше да ги спре, освен ако не ги посечеш на късове.

И изведнъж Ерик видя как един току-що убит кралски войник се надигна и тръгна срещу доскорошните си другари.

— Как ще се бием с тях? — изрева Джедоу.

— Огън! — ревна Ерик. Обърна си и извика: — Задръжте ги тук! — И се затича назад. Срещу него, отзовали се на сигнала за тревога, тичаха мъже и Ерик им викна: — Бягайте отзад и донесете всичкото сено, оставено от конницата. — Посочи мястото, където пътят се стесняваше. — Разсипете го оттам до ей там. — Посочи мястото от другата страна на пътя. После изтича при друго отделение, което се приготвяше да тръгне към предната линия, и извика: — Смъквай шатрите! Взимай всичко, което може да гори, и го трупай върху сеното.