Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 572

Минаха, без никой да ги спре. Накор поведе Миранда през многобройните стоянки, където вече можеха да минат просто за двама души, забързани по някаква работа. Но когато подминаха един по-голям бивак, към тях се запъти някакъв мъж. Главата му беше бръсната, само с един дълъг перчем, вързан отзад на опашка. Косата му беше стегната с пръстен от кост, а лицето му беше покрито с дълбоки белези. Беше гологръд и носеше елек, като че ли от човешка кожа. Панталоните му също бяха от щавена кожа и Накор не си направи труда да ги погледне по-внимателно. Беше едър, мускулест и носеше грамадно извито оръжие — наричаха го „мълниеносец“. Оръжието беше тежко и пригодено да се държи с две ръце, но тоя изглежда можеше да го върти и с една.

Мъжът спря пред Миранда, огледа я доста откровено от глава до пети, след което се обърна към Накор и избоботи:

— Продаваш я на мене.

Накор се ухили.

— Не, не мога.

Мъжът опули очи. Изглежда, беше на ръба да кипне.

— Не? Казваш не на Фустафа!

Накор посочи сградата и отвърна:

— Тя отива там.

Изражението на едрия мъж моментално се промени, той погледна Накор и отстъпи.

— Не питам — рече той, обърна се и побърза да се отдалечи.

— Какво пък беше това? — попита Миранда.

— Не знам — каза Накор. Погледна сградата, на по-малко от стотина крачки от тях. — Но мисля, че искаше да каже да внимаваме там.

— Ще влизаме ли? — попита Миранда.

— Да имаш по-добро предложение? — отговори Накор и закрачи към сградата.

— Не — каза Миранда и забърза след него.

Щом приближиха, и двамата почувстваха някаква странна енергия. Още по-наблизо тя се усили и Миранда каза:

— Чувствам се сякаш имам нужда от баня.

— Ако мъжът ти не възразява, ще се окъпем заедно — каза Накор. — Оттук. — Посочи един отвор в оградата и влязоха.

Сградата представляваше огромен квадрат с малки постройки по страните. В центъра се издигаха шест големи камъка, покрити с всечени дълбоко руни, при чийто вид Миранда стисна зъби.

— Какво е това място?

— Място за призоваване. Място на тъмна магия. Място, от което ще дойде нещо много лошо — каза Накор.

Зърнаха някакво движение в тъмното — в средата на каменния кръг — и тихо се приближиха. Около един голям камък стояха група мъже, всички облечени в черни халати. Зад камъка стоеше друг мъж, с протегнати ръце, и изричаше някакво заклинание към небето.

— Сега вече знаем защо онзи го беше толкова страх — прошепна Накор. — Виж!

Върху камъка лежеше млада жена с широко отворени от ужас очи и със запушена уста. Ръцете й бяха приковани за камъка с железни пръстени и беше облечена в къса черна риза без ръкави.

Накор бързо разбра какво ще стане, опули се и каза:

— Трябва да се махаме!

— Не можем да я оставим да умре.

— Ако не се махнем, скоро ще умрат хиляди — прошепна той, хвана Миранда за лакътя и я задърпа към изхода.

Във въздуха се разнесе тътен и Накор я подкани:

— Бягай!

Миранда не се поколеба и го последва през изхода. Войниците не им обърнаха внимание, защото очите им бяха извърнати към сцената пред тях. Около сградата се стичаше синьо-зеленикава светлина и потръпваше, сякаш разбърквана от гигантски прът.