Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 571

Накор се засмя.

— Страхотна майчица ще стане от теб някой ден.

— Не, докато с Пъг не се уверим, че светът е по-сигурно място, отколкото сега.

— Да си жив е рисковано — каза Накор, докато си оправяше халата и вдигаше тоягата. — Да видим сега как ще се промъкнем във вражеския лагер.

— Ти как предлагаш?

— Както правя винаги: правя се на тукашен. Ти само стой зад мен и… а, и още нещо…

— Какво?

— Гледай да не избухваш.

Миранда се навъси.

— Не избухвам!

Накор се ухили.

— Ето, току-що го направи.

— Непоносим дребосък! — каза тя, дръпна се от него и тръгна.

— Миранда!

— Какво! — извика тя и погледна през рамо.

Накор побърза да я настигне.

— За жена с твоя опит понякога се държиш съвсем детински.

Миранда стисна устни, после каза:

— Не ме познаваш, Накор. Може да си бил първият мъж на майка ми, но нищо не знаеш за мен. Не знаеш какво беше детството ми. Не знаеш какво е да те отгледат имперски агенти. Ако се държа детински, може би е защото не съм имала детство.

— Каквато и да е причината, моля те, внимавай да не ни убият — каза Накор и закрачи до нея. И добави тихо: — И за жена на твоите години твърде много мислиш за неща, които са били преди толкова време.

— Какво?!

Накор я погледна и за пръв път, откакто го познаваше, на лицето му нямаше и сянка от хумор. Изгледа я с изражение, което можеше да се нарече само заплашително, и за миг тя долови силата му. Той каза тихо:

— Миналото може да е ужасно бреме, привързано към теб с несломима верига. Можеш да го влачиш със себе си и непрестанно да се обръщаш назад към това, което те задържа. Или просто да го оставиш и да продължиш напред. Ти избираш. За тези, които живеят столетия, това е много важен избор.

Обърна се и тръгна напред.

Миранда постоя за миг, след което го догони. Този път не каза нищо.

Продължиха между дърветата по западния склон на планините Каластий. Бяха подминали фронтовата линия на няколко мили на юг, където армията на Грейлок се беше укрепила стабилно.

— Случило се е нещо странно — каза Накор. — Грейлок се е окопал на юг, поне така изглеждаше оттам. — Той посочи небето. — Окопал се е, което значи, че очаква контраатака.

— Не знам — отвърна Миранда. — Може би чакат да им пратят припаси до онова рибарско селище, където кацнахме.

— Може би. Но не мисля. — Нощният въздух бе изпълнен с вонята на трупове по бойното поле. — Това е много лошо. Да оставиш мъртвите непогребани е голямо зло.

На север от бойното поле беше вдигнато някакво съоръжение. Отдалече приличаше на укрепление, но щом го приближиха, видяха, че всъщност са големи дървени сгради, свързани с грамадни дървени огради, високи по двадесет стъпки. Около периферията край лагерни огньове седяха мъже.

— Виж — каза Накор. — Не лагеруват наблизо.

— Какво ли е? — попита Миранда, когато приближиха края на прикриващите ги дървета.

— Нещо лошо според мен. Храм, може би.

— Храм на какво?

— Да идем да видим. — Той се огледа. — Натам.

Поведе я през дърветата към група шатри с различни цветове и големина. Промъкнаха се между дебелите стволове и намериха една пролука между два лагерни огъня, където можеха да се промушат, без да привлекат излишно внимание.